Господарката на езерото (том 1)

Коридорите между рафтовете и стелажите бяха много тесни. Той вървеше внимателно, за да не събори някоя книга. Налагаше се да прескача томове, струпани върху пода.

— Тук съм — чу той.

Средата на библиотеката тънеше в книги, наредени в купчини и стълбове. Множество томове лежаха напълно хаотично, сами или в живописни купове.

— Тук съм, Гералт.

Той се потопи в междинните каньони и проходи. И я намери.

Тя беше коленичила сред разхвърляни инкунабули17, като ги прелистваше и ги подреждаше. Носеше скромна сива рокличка, за по-удобно вдигната нагоре. Гералт забеляза, че гледката е невероятно привлекателна.

— Не се възмущавай от този безпорядък — каза тя, бършейки челото си с опакото на ръката, защото върху дланите й имаше тънки, изцапани от прахта копринени ръкавици. — Тук често се провеждат инвентаризации и каталогизирания. Но по моя молба прекъснаха работата, за да мога да съм сама в библиотеката. Когато работя, не мога да понасям външни хора да ми дишат в тила.

— Извинявай. Да си тръгна ли?

— Ти не си външен. — Тя леко присви зелените си очи. — Погледът ти… ми доставя удоволствие. Не стой така. Седни тук, върху книгите.

Той седна върху „Описание на света“, издание in folio18.

— Тази бъркотия — Фрингила посочи наоколо с широк жест — неочаквано ми облекчи работата. Удаде ми се да се добера до томове, които обикновено лежат някъде най-отдолу, под невъзможни за разрушаване канари от книги. Княжеските библиотекари с титанически труд разчистиха струпванията, благодарение на което на бял свят изплуваха някои скъпоценности на писмеността, същински бели врани. Погледни. Виждал ли си някога нещо подобно?

— Speculum aureum19? Виждал съм.

— Съвсем забравих. Извинявай. Ти си виждал много неща. Това трябваше да е комплимент, не сарказъм. А, погледни тук. Това е Gesta Regum20. С нея ще започнем, за да разбереш коя е твоята Цири в действителност, чия кръв тече във вените й… Физиономията ти е още по-кисела от обикновено, знаеш ли? Каква е причината?

— Лютичето.

— Разкажи ми.

Той й разказа. Фрингила го изслуша, седнала върху купчина книги и преметнала крак върху крак.

— Е — възкликна тя, когато той свърши, — признавам си, че очаквах нещо такова. Отдавна забелязах симптоми на влюбеност у Анариета.

— Влюбеност? — прихна вещерът. — Или господарски каприз?

— Ти, изглежда, не вярваш в искрената и чиста любов? — Тя го погледна проницателно.

— Моята вяра — отсече той — не е предмет на разговора и няма нищо общо с него. Става въпрос за Лютичето и неговото глупаво…

Той млъкна, изведнъж изгубил увереност.

— Любовта е като бъбречните кризи — изрече бавно Фрингила. — Докато не я изпиташ, не можеш да си представиш за какво става въпрос. А когато ти разказват, не вярваш.