Господарката на езерото (том 1)

Вещерът се бореше с бельото й. Тя вдигна бедра, но този път едва-едва, за да изглежда като случайно движение, а не като оказване на помощ. Не го познаваше добре, не знаеше как реагира на жените. Притесняваше се да не се окаже, че предпочита онези, които се правят, че не знаят какво се иска от тях. Или да не е от онези, чието желание отминава, ако бельото се сваля трудно.

Обаче вещерът не показваше никакви признаци, че е загубил желанието си. Можеше да се каже, че дори е обратното. Виждайки, че е дошъл точният момент, Фрингила ентусиазирано и стремително разтвори крака, като при това събори купчина от книги и свитъци, които се стовариха като лавина отгоре им. Подвързаното с релефна корица „Ипотечно право“ се опираше в задника й, а украсената с месингова обкова „Codex diplomaticus“22 — в китката на Гералт. Гералт мигновено оцени ситуацията и се възползва от нея: премести огромния том там, където трябваше. Фрингила възкликна — обковата се оказа студена. Но остана такава само за миг.

Магьосницата шумно въздъхна, пусна косите на вещера и се улови с двете си ръце за книгите: с лявата — за „Дескриптивна геометрия“, а с дясната — за „Бележки за земноводните и влечугите“. Хваналият я за бедрата Гералт повали със случаен ритник поредната купчина книги, но беше твърде увлечен, за да обръща внимание на плъзгащите се по тялото му томове. Издаваща спазматични стонове, Фрингила замята глава върху страниците на „Записки за смъртта“…

Книгите се местеха с шумолене, в носовете ги удари острата миризма на стара прах.

Фрингила извика. Вещерът не чу това, тъй като краката й затискаха ушите му. Той отхвърли от себе си пречещите му „История на войните“ и „Съвкупност от всички науки, потребни за щастлив живот“. Нетърпеливо воювайки с копчетата и кукичките в горната част на роклята й, той се местеше от юг на север, неволно четейки надписите върху кориците и заглавните страници. Под талията на Фрингила — „Идеалният земеделец“. Под мишницата й, недалеч от малката, прелестна, предизвикателно стърчаща гръд — „За безполезните и своенравни старейшини“. Под лакътя й — „Икономия или прости указания как да се създава, разделя и използва богатството“.

„Записки за неминуемата смърт“ му се мярна, докато притискаше устни към шията й, а ръцете му се намираха покрай „Старейшините“. Фрингила издаде странен звук — нещо средно между вик, стон и въздишка.

Стелажите се разтресоха, купчини книги се разклатиха и рухнаха като скали при силно земетресение. Фрингила изкрещя. От рафта с грохот падна чисто бялото първо издание на „De larvis scenicis et figuris“23, след него рухна „Сборник от общите команди за езда“, последван от украсената с прелестни гравюри „Хералдика“ на Ян от Атре. Вещерът изохка и ритайки с протегнатите си крака, събори още томове. Фрингила отново изкрещя, гръмко и протяжно, и събори с токовете си „Размишления или медитации за всеки ден от годината“, интересно анонимно произведение, което кой знае как се беше озовало върху гърба на Гералт. Гералт трепереше и четеше през раменете на Фрингила, неволно узнавайки, че „Записките“ са написани от доктор Алберт Ривус, издадени са от Цинтрийската академия и са отпечатани от майстор-типограф Йохан Фробен младши на втората година от управлението на Негова милост крал Корбет…