Господарката на езерото (том 1)

— А теб те учудва припряността ми? — поклати глава вещерът. — Но добре, че ми напомни, осигури ни и топли дрехи. Кожуси.

— Мислех си — изрече бавно Лютичето, — че ще презимуваме тук. Че ще останем…

— Ако искаш, остани — подхвърли Гералт, без да се замисля.

— Искам. — Лютичето неочаквано остави лютнята и се изправи. — И ще остана.

Вещерът шумно си пое въздух. Помълча. Гледаше един гоблен, на който беше изобразена битката между титан и дракон. Титанът, твърдо застанал на двата си леви крака, се опитваше да строши челюстта на дракона, а драконът не изглеждаше възхитен.

— Ще остана — повтори Лютичето. — Аз обичам Анариета. И тя също ме обича.

Гералт продължаваше да мълчи.

— Ще получите още един кон — продължи поетът. — Ще наредя да изберат за теб породиста кобила, на име Плотка, разбира се. Ще бъдете нахранени, обути и топло облечени. Но от сърце те съветвам да изчакаш до пролетта. Анариета…

— Добре ли чувам? — обади се най-накрая вещерът. — Не ме ли лъже слухът?

— Несъмнено разумът ти е притъпен — измърмори трубадурът. — Що се отнася до другите ти сетива — не знам. Да повторя: Анариета и аз се обичаме. Ще остана в Тусент. С нея.

— Като какъв? Любовник? Фаворит? А може би съпруг-принц?

— Официалният ми статус по принцип ми е безразличен — призна си честно Лютичето. — Но не мога да изключа нищо. Включително и женитба.

Гералт отново помълча, любувайки се на битката между титана и дракона.

— Лютиче — каза той най-накрая, — ако си пиян, изтрезнявай по-бързо. Ако си трезвен, напий се. И тогава ще поговорим.

— Не разбирам защо говориш така — вдигна вежди Лютичето.

— Тогава помисли малко.

— Какво имаш предвид? Връзката ми с Анариета ли те шокира толкова? Сигурно искаш да призовеш здравия ми разум? Не си прави труда. Обмислил съм всичко. Анариета ме обича…

— А позната ли ти е тази поговорка? — прекъсна го Гералт. — Княжеската любов на пъргав кон препуска. Дори ако твоята Анариета не е вятърничава, а тя, честно казано, ми прилича на точно такава, то…

— То какво?

— Това, че само в приказките принцесите се обвързват с музиканти.

— Първо — наду се Лютичето, — дори простак като теб би трябвало да е чувал за морганатичните бракове. Да ти приведа ли пример от древната и най-новата история? Второ, сигурно това ще те учуди, но аз съвсем не съм от простолюдието. Моят род, Дьо Летенхоф, произлиза от…

— Слушам те — прекъсна го отново Гералт, вече започващ да се нервира — и се изумявам. Нима това е моят приятел Лютичето? Нима наистина приятелят ми Лютичето си е изгубил ума? Нима Лютичето, когото познавам като реалист, сега изведнъж е потънал в света на илюзиите? Отвори си очите, малоумнико!

— Аха — изрече бавно Лютичето, стискайки устните си. — Каква интересна смяна на ролите. Аз съм слепец, а ти изведнъж стана внимателен и съобразителен наблюдател. Обикновено е обратното. И интересно какво от очевидните за теб неща не забелязвам? За кое според теб трябва да си отворя очите?

— Ако не за друго — процеди вещерът, — то поне за това, че твоята принцеса е капризно дете, от което е израснал арогантен клоун. Това, че те е допуснала до прелестите си, увлечена от новото, не означава, че няма да те изрита веднага щом се появи нов трубадур с нов и по-увлекателен репертоар.