Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Сега вече бе готов да повярва във всичко.
Така че изобщо не се изненада, когато във въздуха се появи красив дорест кон, чиито разперени криле бяха дълги като на малък самолет, направи няколко кръгчета над колата и се приземи на магистралата близо до нея. Конят пое в тръс, а дребният белокос човечец на седлото изкрещя:
— Смъкни още стъклото, младеж! Трябва да ти кажа нещо!
Нортън смъкна стъклото.
— Ти си Сам Нортън, нали?
— Точно така.
— Виж какво, Сам Нортън, караш моята кола!
Нортън видя пред себе си разклонение към второкласно шосе и отби. Пегасът дотича и ездачът му слезе на земята. После унило захрупа пелин и плесна няколко пъти с огромните си криле, преди да ги надипли внимателно на гърба си.
— Точно така, моята кола — продължи дребосъкът. — Направиха ми я по поръчка преди няколко години, когато пътувах много. Миналата зима я оставих на онзи паркинг, защото трябваше да отида в чужбина, но изобщо не ми мина през ума, че ще я продадат зад гърба ми, преди да се върна. Живеем в упадъчни времена, това е истината.
— Вашата… кола… — започна Нортън.
— Да, да, моята. Ще трябва да си я взема, синко. И без това няма да ти върши работа. Много е сложно. Вземи си нещо евтино и прилично, а? Дай сега да откачим ремаркето ти и после…
— Един момент — настоя Нортън. — Купих тази кола законно. Имам фактура, с която мога да го докажа, и писмо от адвоката на търговеца, че…
— Пукната пара не струват — прекъсна го дребосъкът. — Един мошеник наема друг мошеник да свидетелства в негова полза — никак не е оригинално. Знам, че нямаш нищо общо с тях, синко, но това не променя обстоятелството, че колата е моя собственост, и се надявам да не е необходимо специално да те убеждавам да ми я върнеш.
— Искате просто да изляза и да тръгна пеша, така ли? Насред някаква пустиня в Ню Мексико по залез слънце? И да помъкна това проклето ремарке на гръб?
— Наистина не бях помислил за това — отвърна дребосъкът. — Няма да е особено справедливо, нали?
— Никак — замисли се за момент Нортън. — А двестате долара, които платих за колата?
— По дяволите — захили се дребосъкът, — аз платих повече, за да наема пегаса и да те настигна! Ами разноските? Знаеш ли колко сено изплюска тази твар…
— Това си е ваш проблем — прекъсна го Нортън. — Моят е, че вие искате да ме изхвърлите насред пустинята и да вземете колата, която съм закупил съвсем честно за двеста долара, и дори това да е някаква вълшебна кола, по дяволите, аз…
— Кротко сега. Излишно се вълнуваш, Сам! Ще измислим нещо. Отиваш в Лос Анджелис, нали?
— Да-а.
— Аз също. Добре, пътуваме заедно. Откарвам теб и ремаркето ти дотам и колата отново си е моя, а ти забравяш всичко, което си видял през последните няколко дни.
— А моите двеста до…
— Уф, добре.
Дребосъкът отиде зад колата. Багажникът се отвори. Човечето мушна ръка, измъкна пачка чисто нови банкноти — дузина двайсетачки — и ги подаде на Нортън.
— Дръж. Има и нещо отгоре. И не ги оглеждай толкова подозрително, чуваш ли? Това е добра, законна, безценна американска пара. Всяка банкнота си има дори различен сериен номер.
Той му намигна, отиде до хрупащия пегас и го потупа енергично по хълбока.
— Хайде, обирай си крушите. Право вкъщи. Достатъчно се охарчих!
Конят препусна по магистралата. Когато премина в галоп, разпери разкошните си криле, изпляска мощно няколко пъти и се издигна във великолепна дъга, докато се смали колкото ястреб на фона на притъмняващото небе и накрая изчезна.
Дребосъкът се мушна на шофьорското място и погали волана с очевидна привързаност. Кимна на Нортън, той седна до него и потеглиха.
— Разбрах, че продаваш компютри — рече дребосъкът след няколко километра. — Страшно интересна работа са тези компютри. Знаеш ли, мислил съм да компютризираме и нашите операции. Имаме доста голям екип, множество консултанти по цял свят, напоследък се занимаваме най-вече с търсене на полезни изкопаеми, с разни магии и от време на време — с по някоя трансмутация, такива работи, и макар да използваме традиционни методи, нямаме нищо против научните технологии. Ще ти разкажа някои неща и може да ми направиш интересно предложение, а току-виж си сключил и някой изгоден договор с мен, младеж…
Нортън бе обмислил нещата в общи линии още преди да пристигнат в Аризона. Обади се на Елън от Финикс и разбра, че бе наела апартамент съвсем близо до Бевърли Хилс — мястото изглеждало ужасно скъпо, но всъщност не било чак толкова — поне в сравнение с някои други, които видяла, и…