Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Странен размер — сви рамене момчето. — Опитайте в Питсбърг, може да има.
Опита в Питсбърг и загуби час и половина, за да изслуша обясненията на няколко души, че такъв размер гуми изобщо не се произвеждат. Зачуди се как предишният собственик се е снабдявал с резервни части. Мина му през ума, че това трябва да е оригиналният комплект. Но в едно нещо беше досадно сигурен: без съмнение гумата нямаше да издържи до Лос Анджелис.
Движеше се с около петдесет и пет километра в час и веднага разбра какво е станало. Без да губи контрол над управлението, намали скоростта и спря. На това място банкетът беше достатъчно широк, но въпреки това Нортън остана доволен, че бе дясната гума — нямаше да е особено приятно да прави ремонт с гръб към движението. Докато все още се радваше на късмета си, изведнъж се сети, че всъщност няма резервна гума.
Това обаче не го притесни особено. Дванайсетте часа, които ежедневно прекарваше зад кормилото, явно оказваха успокоителното си въздействие. В момента нищо не можеше да го разтревожи — дори обстоятелството, че е загазил на един час разстояние до Сейнт Луис. Просто ще отиде до най-близкия телефон, където и да се намира, ще позвъни в местния автоклуб, ще обясни в какво положение се е озовал, а те ще дойдат и ще го изтеглят на буксир обратно в цивилизацията. След това ще отседне за ден-два в някой мотел и ще се обади на Елън при сестра й в Лос Анджелис, за да й каже, че всичко е наред, но малко ще закъснее. Или ще залепят гумата, или от клуба ще намерят някое място в Сейнт Луис, където продават нестандартни гуми, и всичко ще приключи благополучно. Защо трябва да се паникьосва?
Излезе от колата и огледа гумата, която беше съвсем спаднала. Забеляза, че багажникът отново се е открехнал, и отиде отзад. Бръкна — очакваше да намери веригите откъм външния край, където ги бе оставил. Нямаше ги. Вместо тях напипа масивен метален предмет. Нортън го издърпа донякъде и видя, че е крик. „Точно така — помисли си той. — И резервната гума сигурно е зад него, ето тук, нали?“ Погледна вътре, но капакът се бе повдигнал само на четирийсет-петдесет сантиметра и не можа да види кой знае какво. За сметка на това пръстите му се натъкнаха на доброкачествена гумена материя. Да, ето я. Приятна и гладка, чисто нова, с дебели грайфери — великолепна. „И точно до нея, ако късметът не ме е изоставил, трябва да намеря ковчеже със стари златни монети…“
Нямаше монети. „Може би следващия път“ — каза си той. Измъкна гумата и се поизпоти, докато я постави. Когато свърши, напъха крика, гаечния ключ и спуканата гума в багажника, чийто капак моментално прилепна плътно, както предишния път. Час по-късно, без повече инциденти, прекоси моста над Мисисипи, влезе в Сейнт Луис, нае стая в блестящ от чистота нов мотел, от чиито прозорци се виждаше входната арка на града, взе топъл душ, изпи няколко студени „гибсъна“ и поръча телефонен разговор със сестрата на Елън. Елън тъкмо се бе прибрала след неуспешен опит да намери квартира и гласът й беше уморен и отпаднал. Чуваха се крясъците на децата.
— Караш внимателно, нали? — попита го тя.
— Да, разбира се.
— Новата кола добре ли се държи?
— Не мога да се оплача.
— Сестра ми пита каква е. Казва, че волво са добри, ако става дума за чужда кола. Норвежки са.
— Шведски — поправи я той.
— Купил си е шведска кола — чу я той да се обръща към сестра си.
Не разбра отговора, но Елън продължи:
— Каза, че си постъпил умно. Тези шведи също правели добри коли.
Пределната височина на полета беше ниска, а видимостта — ограничена до около километър заради гъстата мъгла. Летищата в цяла Пенсилвания и Източен Охайо бяха затворени. Но дребосъкът се носеше на запад, прелиташе над просналата се до хоризонта пухкава белота. Чувстваше се отлично и с облекчение си мислеше, че не му се наложи да се тормози с проклетите частни самолети.
Дорестият скопец също бе достатъчно як. Единственият проблем беше, че е много лаком. „С днешните коне не можеш да изминеш кой знае колко километра само с една бала сено“ — помисли си с тъга дребосъкът. Всичко е в упадък и човек не може да направи нищо друго, освен да се примири.
Според първоначалния си план трябваше да настигне колата някъде в Тексас. Но прекъсна пътуването си в Чикаго, защото внезапно му се прииска да се види с приятели, и според изчисленията си не можеше да догони колата преди Аризона. Нямаше търпение след толкова месеци да седне отново зад волана.