Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Сам Нортън натискаше газта с все по-нарастваща ярост. Знаеше, че е безсмислено, но не се сещаше какво друго да направи — надяваше се колата сама да се измъкне от снега. Другата му надежда бе да се появи дежурната пътна помощ, да види как е загазил и да го изтеглят с въже. Но магистралата беше почти празна и малкото коли профучаваха, без да спрат.
След десетина минути реши да огледа положението по-отблизо. Подвоуми се дали не би могъл да поразрови снега с крак, за да осигури по-добро сцепление на гумите. Едва ли щеше да има ефект, но какво ли друго би могъл да измисли. Излезе и отиде зад колата.
И за първи път видя багажника отворен.
Капакът се бе открехнал около трийсетина сантиметра, сякаш се бе разцепил по протежение на заварката. Нортън с удивление го вдигна и надникна вътре.
Усети миризма на влага и мухъл. Не можа да види кой знае какво, защото светлината бе слаба, а и капакът се помръдна едва-едва. Стори му се, че вътре са разхвърляни някакви странни, безформени предмети с неопределени очертания и размери, но не усети нищо, когато заопипва с ръка. Като че ли предметите се отдръпваха, потъваха в тъмните ъгли, когато посягаше към тях. Изведнъж пръстите му напипаха нещо гладко и студено и той с радост чу звънтене на метал. Издърпа го навън.
Беше комплект вериги за гуми.
Усмихна се на късмета си. Точно каквото му трябваше! Бързо размота веригите и се наведе, за да ги закрепи на задните гуми. Капакът на багажника хлопна, докато той работеше — сигурно пружината е хлабава, мина му през ума, но това нямаше значение. За пет минути успя да постави веригите. Седна зад волана, включи двигателя, подаде газ, леко отпусна съединителя и силно прехапа долната си устна, сякаш така щеше да помогне на колата да се измъкне от пряспата. Тя бавно потегли и излезе на чистото. Потегли с веригите и след тринайсет километра стигна до някакъв сервиз. Там ги свали и когато се изправи, видя, че капакът отново се бе открехнал. Нортън хвърли веригите вътре и коленичи, за да се опита още веднъж да разбере какво друго има в багажника. Колкото и да се взираше обаче, не видя нищо. Едва докосна капака, той се затръшна и мистериозният багажник отново бе като запечатан.
„Не е моя работа“ — каза си той. Влезе в сервиза и поиска резервна гума и комплект инструменти. Свъсил вежди, сервизният работник огледа колата през прозореца.
— Не знам дали имаме такива. Имаме стандартни и малък размер, а твоята е нещо по средата. Никога не съм виждал гума с такъв размер, без майтап.
— Може би трябва да я огледате по-отблизо — предложи Нортън. — Щом е стандартна чуждестранна кола, то…
— Не. Оттук виждам чудесно. Всъщност какво караш? Някакъв японски боклук ли е?
— Нещо такова.
— Виж какво, може да намериш в Харисбърг. Има едно местенце, обслужват чужди коли, вземи си заглушител, амортисьори, каквото ти трябва.
— Благодаря — каза Нортън и излезе.
Когато стигна до разклонението за Харисбърг, се отказа да завие. Беше му малко неприятно, че кара без резервна гума, но това вече не го притесняваше чак толкова. Когато му потрябваха вериги, намери ги в багажника. Не се знаеше какво друго би могъл да открие при нужда. И продължи нататък.
Тъй като неговата собствена кола не му бе подръка, на дребосъка му се наложи да наеме кола. Това не беше особен проблем. Във всеки град имаше агенции, които извършваха подобни услуги. Не след дълго се свърза с една от тях — но не по телефона.
— Проблемът е — обясняваше дребосъкът, — че има няколко дни аванс. Открих го западно от Чикаго и напредва с по седемстотин километра на ден.
— В такъв случай по-добре би било да отлетите.
— Тъкмо това си мислех и аз — каза дребосъкът. — Намира ли ви се нещо скоростно?
— Можех да ви предложа чудесен персийски модел, но в момента му преусукват пискюлите. Освен това вие така или иначе не харесвахте килими, нали? Забравих.
— Не са надеждни при въздушни течения — отвърна дребосъкът. — Веднъж попаднах на вертикален поток в Сиким и докато успея да поема нещата в ръцете си, бях се издигнал до половината на Хималаите. За малко да излетя в орбита. Какво има в конюшнята?
— Ами доста прилични неща. Онзи елегантен жребец, дето почива цяла зима, но е малко вироглав. Може би ще предпочетете дорестия скопец. Защо не наминете, за да прецените сам?
— Става — съгласи се дребосъкът. — Все още приемате „Дайнърс клъб“, нали?
— Всички централни кредитни карти, както винаги. Бъдете спокоен.
Беше мъглива и влажна сутрин. Нортън пътуваше през Южен Илинойс и беше на един час път до Сейнт Луис, когато предната дясна гума се спука. Очакваше го от ден и половина, след като спря в Алтуна да зареди. Момчето на бензиностанцията потупа гумата и му посочи износеното място, а Нортън кимна и попита може ли да си купи резервна.