Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Колкото повече си мислеше за багажника и за номерата, които той му правеше, толкова повече се притесняваше. Веригите, резервната гума, крикът — какво още? В Амарило предложи двайсет долара на един механик, за да го отвори. Той прокара подозрително пръсти по гладката ивица.
— Ти да не си от онези приятелчета от телевизията? И си правиш майтап с мене, а?
— Няма такова нещо — отвърна Нортън. — Просто искам да отворите багажника.
— Може би с ацетиленовата горелка…
Но Нортън почувства необясним ужас при мисълта да разреже колата по такъв начин. Не знаеше защо предложението толкова го уплаши, но напусна Амарило с непокътната кола и остави зад себе си механика да мърмори и да плюе тютюнев сок по ботушите си. След сто и шейсет километра прекоси границата с Ню Мексико и докато пътуваше през безрадостната, пустинна и вкочанена от студ местност, реши да подложи багажника на изпитание.
ПОСЛЕДНА БЕНЗИНОСТАНЦИЯ ПРЕДИ РОЗУЕЛ — предупреждаваше олющената табела. — НАПЪЛНЕТЕ СЕГА!
Стрелката сочеше, че резервоарът е почти празен. Розуел беше далеч напред. Не се виждаше жива душа, нито град, нито дори барака. Нортън реши, че тъкмо това е подходящото място да му свърши бензинът.
Профуча покрай бензиностанцията с осемдесет километра в час.
След като подмина няколко хълма, започна да изпитва съмнения не само по отношение на благоразумието на постъпката си, но и на здравия си разсъдък. Да се оставиш съзнателно да ти свърши бензинът, бе противно на всяка логика; по-нелепо дори от това, да не вдигнеш слушалката на звънящия си телефон. Десетина пъти се накани да се върне и да напълни резервоара и всеки път се отказваше.
Стрелката продължи да пълзи надолу, докато стигна нулата, но той все караше. Тя се плъзна в червената предупредителна зона. Беше използвал дори няколкото резервни литра бензин, които не се отчитаха — спасителния запас за разсеяните шофьори. Всеки момент колата щеше да…
… спря.
За първи път в живота си Сам Нортън оставаше без бензин. „Хайде, багажник, да видим на какво си способен“ — помисли си той. Бутна вратата и усети мразовитото свистене на планинския вятър. Наоколо беше тихо и злокобно. Местността имаше мрачен праисторически изглед, цялата обрасла в пелин и борове, и като се изключи сивата лента на шосето, липсваше каквато и да е следа от човешка дейност. Нортън тръгна към задната част на колата.
Багажникът отново зееше отворен.
Сам Нортън разсъждаваше: „Сега ще бръкна вътре и ще намеря появила се незнайно как четиридесетлитрова туба с бензин, и…“
Не напипа никаква туба. Колкото и да тършуваше, не измъкна нищо друго освен намотано на кравай дебело въже. Въже?
За какво му е въже на човек, останал без капка бензин в тази пустош?
Нортън вдигна въжето, сякаш очакваше отговор от него, но не получи такъв. Хрумна му, че може би този път багажникът не е искал да му помогне. Поднасянето и спуканата гума не бяха по негова вина. Този път обаче злонамерено остави колата без бензин само за да разбере какво ще стане, а по всяка вероятност подобни услуги не влизаха в задълженията на багажника.
Но защо въже?
Черен хумор? Дали не му намекваше да вземе да се обеси? Дори не би могъл да го направи както трябва — наоколо не се виждаше нито едно високо дърво, да не говорим за телефонен стълб. На Нортън му се прииска да вземе да се ритне. Щеше да си седи тук часове, а може и дни наред, докато мине някоя кола. Гениално го беше измислил!
Метна ядосан въжето във въздуха. То се размота и се изопна неподвижно на около метър над земята, сочейки право към небето. В горния му край се оформи бледотюркоазено облаче и едно мършаво, мускулесто, мургаво момче с маслинена кожа, тюрбан на главата и поясок на кръста се спусна и се изправи пред зиналия Нортън.
— Казвай какво има — безцеремонно го подкани момчето.
— Свърши… ми… се… бензинът.
— На трийсет километра оттук имаше бензиностанция. Защо не зареди там?
— Ами… аз…
— Ама че глупак — продължи момчето с възмущение. — Защо ли изобщо се забърквам в подобни каши? Както и да е, ти не мърдай оттук, а аз ще видя какво мога да направя.
Изкачи се обратно по въжето и изчезна.
Върна се след не повече от три минути с туба бензин. Изгледа сърдито Нортън, отвъртя капачката и напълни резервоара.
— Това ще ти стигне до Розуел — каза то. — И отсега нататък от време на време поглеждай таблото. Идиот!
И се изкатери по въжето. Щом изчезна, въжето се отпусна и падна на земята. Разтреперан, Нортън го вдигна и го напъха в багажника, чийто капак рязко се затръшна.
Измина половин час, преди да се престраши отново да седне зад волана. Обиколи колата поне хиляда пъти, без това да му подейства кой знае колко успокоително, и едва когато се смрачи, влезе вътре и запали. Двигателят се изкашля и заработи. Потегли към Розуел, без да превишава благоразумната скорост от около двайсет и пет километра в час.