Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Снегът се позасили. Но колата се държеше отлично, прилепваше плътно към платното, а чистачките поддържаха идеална видимост. Не беше и помислял да си купува чуждестранна кола, а някой солиден плимут или чеви, нещо стабилно и мощно, което да го пренесе през безкрайните пространства. Но сега изобщо не съжаляваше за този дребосък, който притежаваше необходимата мощ и маневреност, пък и с подскачащото отзад ремарке повече конски сили не биха вършили никаква работа.
Беше в добро настроение. Чувствуваше се удобно и сигурно сред топлия уют, който щеше да му бъде убежище, докато измине хилядите километри, проснати пред него. Все още беше достатъчно близо до Ню Йорк, за да хване Моцарт по радиото, и това бе чудесно. Парното работеше добре. Нямаше кой знае какво движение. Току-що падналият сняг, бял и пухкав, му се струваше още по-красив, защото го виждаше за последен път. Дори самотата му доставяше удоволствие. Всъщност щеше да си отдъхне, докато прекосява Охайо, Канзас, Колорадо, Аризона и всички останали щати по пътя към Лос Анджелис. Пет или шест дни тишина и спокойствие, никакви разговори и дечурлига, които трябва да забавлява…
Настроението му започна да помръква малко след като излезе на магистралата за Пенсилвания. Имаш ли достатъчно свободно време, неминуемо се сещаш за нещата, които би трябвало да обмислиш предварително. И докато напредваше през все по-гъстата снежна пелена в този сив и безмълвен следобед, се сети, че в бързането бе пропуснал да помисли за някои неудобства на пътуването с кола без багажник. Какво ще прави без инструменти например? Ако спука гума, какво ще използва за крик или гаечен ключ? Това го наведе на смразяващата мисъл, откъде ще вземе резервна гума. Един багажник не е само празно място зад задната седалка и в повечето коли в него държат изключително полезни предмети. Които той нямаше.
За които дори не бе се и замислял до този момент.
Прецени шансовете си да стигне от единия до другия бряг без резервна гума и инструменти и усещането за топъл уют и сигурност внезапно се изпари. Реши още на първата отбивка да потърси сервиз и веднага да се снабди с гума. До багажа на задната седалка щеше да се намери място. Освен това можеше да купи и…
Изведнъж забеляза, че ремаркето зад гърба му се мята насам-натам, сякаш колелата не докосват пътя. Миг по-късно и колата започна да се държи по същия начин и той усети, че се поднася на една страна и красиво се пързаля по непокрит с пясък хлъзгав участък от пътя. „Трябва да караш по посока на поднасянето“ — каза си той удивително спокоен. С известно усилие на волята успя да превъзмогне инстинктивното желание да натисне спирачката и с тих ужас наблюдаваше как кола и ремарке плавно се плъзгат по празното платно от дясната му страна, докато най-после спират без въртележки и преобръщания в снежната пряспа край банкета на магистралата.
Бавно изпусна въздуха от гърдите си, почеса се по брадичката и внимателно натисна газта. От триенето в снега гумите изскимтяха пискливо. Колата не помръдна. Беше заседнала.
Дребосъкът имаше червендалесто лице, бяла коса, която бе толкова дълга, че се къдреше по краищата, и очила с метални рамки. Хвърли поглед към покритите със сняг коли, смръщи вежди и се отправи към автосалона.
— Дойдох да си взема колата — съобщи той. — С ремонтираните клапани. Забавих се, защото имах работа в друга част на света.
Продавачът се почувства неловко.
— Колата не е тук.
— Виждам. Тогава я докарайте.
— Може да се каже, че преди седмица я продадохме.
— Продали сте я? Продали сте колата ми? Моята кола?
— Която изоставихте. Която държахме тук цяла година. Това не е паркинг. Вижте какво, говорих с адвоката си и той каза…
— Добре. Добре. Кой е купувачът?
— Един човек, когото прехвърляха в Калифорния и спешно му трябваше кола. Той…
— Името му?
— Вижте какво, не мога да ви го кажа. Сделката е напълно почтена. Няма смисъл да го притеснявате сега.
— Ако реша — каза дребосъкът, — мога да разбера това, което ми трябва, по много начини. Както и да е. Лесно ще открия колата. А вие със сигурност ще съжалявате за скандалното нарушаване на своите задължения. Гарантирам ви.
И излезе с тежка крачка от салона, като възмутено си мърмореше.
След няколко минути светкавица проряза небето.
— Светкавица! — учуди се продавачът на коли. — През януари? При снежна буря?
Последвалият гръмотевичен грохот натроши стъклата на прозорците в салона до едно.