Окото на голема

Той стисна устни.

— Аз нямам заострена шапка.

— Ти си глупак! Зная рожденото ти име, а ти ме връщаш обратно в този свят против волята ми. Ами, това е добре, защото ще го изграча от покрива преди да приключа!

— Не — ти се закле…

— Клетвата ми приключи. Край! Отменена, анулирана, върната на изпращача с клеймо „Неотворена“. Твоята игра може да се играе и от двама, момче. — Лицето на девойката бе изчезнало. Вместо него звяр с множество зъби и твърда козина хапеше повърхността на балона, сякаш се опитваше да се освободи.

— Само ми дай секунда да ти обясня! Правя ти услуга!

— Услуга? О, момче, това ще да е нещо безценно! Това трябва да го чуя.

— В такъв случай млъкни за малко и ме остави да говоря.

— Добре! Чудесно! Ще мълча.

— Хубаво.

— Ще мълча като гроб. Твоят гроб, между другото.

— В такъв случай…

— И ще видим дали имаш дори и най-бегла възможност да измислиш оправдание, което си заслужава да се чуе, защото се съмнявам…

— Би ли млъкнал! — Магьосникът внезапно вдигна ръка и аз почувствах съответния натиск откъм външната страна на балона. Престанах с хапливото празнословие.

Той си пое дълбоко дъх, приглади назад косата си и си оправи маншетите, без да е необходимо.

— Така — рече. — Аз съм с две години по-голям, както ти толкова правилно отбеляза. Но съм и с две години по-мъдър. И трябва да те предупредя, че няма да използвам системния порок, ако се държиш зле. Не. Някога преживявал ли си обърнатата кожа? Или разтегалката на същност? Разбира се, че си. С характер като твоя това ти е гарантирано23. Добре тогава. Не си играй с търпението ми.

— Вече сме минавали през всичко това — казах. — Помниш ли? Ти знаеш моето име, аз знам твоето. Ти запращаш наказание към мен, аз ти го връщам обратно. Никой не печели. Така и двамата ще пострадаме.

Момчето въздъхна и кимна.

— Вярно е. Може би и двамата трябва да се успокоим. — Той скръсти ръце и се отдаде на няколко минути съзерцание на моя балон24.

И аз на свой ред го погледнах мрачно. Лицето му все още имаше едновремешния блед и изгладнял вид, или поне така беше с онази част от лицето, която виждах, защото половината от него бе покрита от същинска грива. Можех да се закълна, че не се е приближавал и на една миля от ножици от последния път, когато го видях; къдриците му падаха по врата като някакъв мазен, черен Ниагарски водопад.

А що се отнася до останалото, той наистина не беше толкова кльощав като преди, не бе наедрял, а по-скоро беше несъразмерно издължен. Изглеждаше сякаш някой великан го е хванал за главата и краката, дръпнал е веднъж и се е махнал от отвращение: торсът му бе тесен като вретено, ръцете и краката — тънки и не на място, последните доста наподобяваха крайници на маймуна.

Слабоватият ефект бе подсилен от избора му на облекло: елегантен костюм, толкова впит, сякаш беше нарисуван върху него, смешно дълго черно сако, остри като ножове обувки и голяма носна кърпа с размера на малка палатка, висяща от джоба на гърдите му. Ясно си личеше, че си мисли, че изглежда адски ослепителен.