Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Господин Девъро въдвори тишина.
— Уликите ми изглеждат неубедителни. Това безчинство дело на съпротивата ли е? Може би да, може би не. Ще има ли полза от още наблюдение? Кой знае? Е, аз взех решение. Мандрейк, в миналото ти се доказа като повече от способен. Направи го и сега. Организирай наблюдението и проследи нарушителя. Залови и съпротивата. Искам резултати. Ако „Вътрешни работи“ се провали — тук той погледна Натаниел и госпожица Уитуел многозначително, — ще трябва да позволим на други отдели да поемат работата. Предлагам ти да тръгваш веднага и да подбереш демоните си много внимателно. А за останалите от нас — днес е Денят на основателя и би трябвало да празнуваме. Да отидем да хапнем!
Госпожица Уитуел не проговори, докато бръмчащата кола не остави селцето Ричмънд далеч зад тях.
— Създаде си враг в лицето на Дювал — рече тя най-накрая. — И не мисли, че другите ги е много грижа за теб. Но това сега е най-малкият ти проблем. — Тя погледна тъмните дървета навън и бързо отминаващата в здрача природа. — Аз вярвам в теб, Джон — продължи тя. — Тази твоя идея може да даде някакви резултати. Говори с Талоу, накарай отдела си да работи, изпрати демоните си на улицата. — Тя прокара дългата си тънка ръка през косата си. — Самата аз не мога да се концентрирам върху този проблем. Имам да свърша прекалено много неща около подготовката за американските кампании. Но ако успееш да откриеш врага ни, ако възвърнеш малко гордостта на „Вътрешни работи“, ще бъдеш възнаграден добре… — Твърдението съдържаше намек и за обратното. Тя го остави недовършено; не бе необходимо да казва останалото.
Натаниел се почувства длъжен да отговори.
— Да, госпожо — каза дрезгаво. — Благодаря.
Госпожица Уитуел бавно кимна. Тя погледна Натаниел и въпреки възхищението и уважението към господарката си, въпреки че бе живял в нейната къща, той внезапно усети, че тя го гледа безстрастно, сякаш много отдалеч. Това бе погледът на летящия високо ястреб към мършавия заек, докато се чудеше дали си струва спускането. Натаниел внезапно осъзна съвсем ясно младостта и слабостта си, своята неопитност и уязвимост пред нейната сила.
— Нямаме много време — каза господарката му. — Заради теб самия се надявам, че имаш под ръка някой способен демон.
10
Както винаги, естествено, се опитах да се съпротивлявам.
Впрегнах цялата си енергия да противостоя на дърпането, но притегателните думи просто бяха прекалено силни; всяка дума беше като харпун, пробождащ субстанцията ми, придърпвайки я, изтегляйки ме. В продължение на три кратки секунди нежната гравитация на Другото място ми помогна да се дърпам… после, изведнъж, подкрепата й отслабна и бях откъснат като дете от гърдата на майка си.
Изведнъж същността ми бе сбита, разтеглена до безкрайна дължина и секунда по-късно изхвърлена в света на познатите, омразни ограничения на пентаграма.
Където, следвайки законите от незапомнени времена, веднага се материализирах.
Избори, избори. Какъв да бъда? Призоваването бе силно — неизвестният магьосник със сигурност бе опитен и следователно едва ли щеше да се уплаши от ревящ буган21, или пък призрак с множество очи. Така че избрах нежен префърцунен вид, за да втълпя на моя тиранин знаменитата си изтънченост.
Ако мога да кажа, това си беше елегантна работа. Във въздуха се въртеше един огромен балон с цветовете на дъгата, целият блещукащ с перлено сияние. От него се носеха леки ухания на ароматно дърво, с лека, сякаш идваща от голямо разстояние, ефирна музика от арфи и цигулки. В балона, с малки кръгли очила, поставени върху изящното носле, седеше красива девойка22. Тя надзърна спокойно от балона.
И нададе изумен писък на ярост.
— Ти!
— Чакай сега, Бартимеус…
— Ти! — Ефирната музика спря неприятно изведнъж; нежните ароматни ухания станаха граниви и кисели. Красивото лице на девойката почервеня, очите й се уголемиха като две сварени яйца, стъклата на очилата й се напукаха. Розовите й устнички се отвориха и откриха остри жълти зъби, скърцащи от ярост. В балона затанцуваха пламъци и той се уголеми застрашително сякаш щеше да избухне. Завъртя се толкова бързо, че въздухът започна да жужи.
21
Чудовище от митологията на остров Ман. — Бел.прев.
22
Лицето й беше по подобие на една целомъдрена весталка, която бях срещнал в Рим, жена с изключително независим външен вид. Джулия имаше навика да се измъква тайно от свещения пламък през нощта, за да залага на колесниците в цирк „Максимус“. Естествено, тя всъщност не носеше очила. Сега ги добавих, за да придам на лицето малко по-сериозен вид. Да го наречем артистично своеволие.