Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
— А ти откъде знаеш за това?
Артемис сви рамене.
— Обичам да знам всичко за тези неща. В края на краищата радиацията е световен проблем.
Зеленика вече го усещаше. Уранът се процеждаше през антирадиационния гел на бузите й. Този влак караше отрова. Но той беше единствената й възможност да измъкне началника жив.
— Положението става все по-розово — промърмори Зеленика.
Влакът приближаваше. Беше очевидно. Движеше се с около десет хвърлея в час. Нямаше проблем, ако Зеленика беше сама, но с двама заклещени и едно почти безполезно Кално създание щеше да бъде доста трудно да се качи на този локомотив.
Тя отдели една секунда, за да огледа за гоблините. Кръжаха на едно място на хиляда фута височина. Не ги биваше в импровизациите. Не бяха очаквали влак; щеше да им трябва поне минута, за да изработят нова стратегия. Голямата дупка в тялото на падналия им другар вероятно им даваше още един повод за размисъл.
Зеленика усещаше радиацията, която се излъчваше от вагоните и изгаряше кожата й през всяка мъничка пролука в защитния гел. Очите й пареха. Беше само въпрос на време магията й да изчезне. Без нея дните й бяха преброени.
Сега нямаше време да мисли за това. Най-важен беше началникът. Трябваше да го измъкне жив от ледения капан. Щом Бюа Кел се осмеляваха да предприемат операция срещу главата на ПНЕ, със сигурност под земята се кроеше нещо голямо. Какъвто и да беше сценарият, Юлиус Кореноплод беше необходим, за да оглави контранастъплението.
Зеленика се обърна към Артемис:
— Добре, Кално създание. Имаме само една възможност. Хващай се за каквото можеш.
Артемис не можа да прикрие страха си и се разтрепери.
— Не се бой, Артемис, можеш да се справиш.
Момчето се наежи.
— Студено е, фейо. Хората треперят от студ.
— Същото важи и за феите — отговори капитанът от ПНЕ и затича. Питонът се вееше зад нея като риболовна корда, макар че въпреки еднаквата дебелина въжето беше достатъчно здраво да удържи два съпротивляващи се слона.
Артемис тичаше след нея, доколкото му позволяваха луксозните обувки. Те бягаха успоредно на железопътната линия и стъпките им скърцаха в снега. Зад тях влакът приближаваше и изтласкваше напред студения въздух.
Артемис с мъка се държеше на краката си. Това не беше по неговата част. Да тича и да се поти. Да участва в битка. За Бога! Той не беше войник. Беше тактик. Мозъкът на операциите. Истинският сблъсък, боят и пушилката бяха по-скоро за Бътлър и хора като него. Но този път прислужникът му не беше наблизо, за да му спести физическото натоварване. И никога вече нямаше да бъде, ако двамата със Зеленика не успееха да се качат на този влак.
Артемис дишаше тежко, въздухът кристализираше пред лицето му и замъгляваше погледа му. Сега влакът ги беше настигнал и стоманените колела мятаха сняг и искри.
— Вторият вагон — извика Зеленика задъхана. — Има стъпало. Приготви се да скочиш.
Платформа? Артемис хвърли поглед назад. Вторият вагон бързо приближаваше. Но снегът му пречеше да вижда. Възможно ли беше? Изглеждаше страшно. Непоносимо. Там, под металните врати. Тясна стъпенка. Достатъчно широка, за да се задържи. На един крак.
Зеленика леко подскочи и се прилепи за стената на вагона. Направи го без видимо усилие. Просто отскочи и се озова на сигурно място, далеч от тракащите колела.
— Хайде, Фоул! — извика феята. — Скачай!
Артемис опита, наистина. Но токът на обувката му попадна в една траверса. Той се олюля и размаха ръце за равновесие. Очакваше го мъчителна смърт.
— Имаш два леви крака! — промърмори Зеленика и грабна най-непоносимото Кално създание за яката. Инерцията го тласна напред и го залепи за вратата като герой от анимационно филмче.
Въжето се удряше в стената на вагона. Само след секунда Зеленика можеше да падне от влака със същата бързина, с която се беше качила. Капитанът от ПНЕ търсеше място, където да се закрепи. Лунният пояс щеше да намали тежестта на Кореноплод и Бътлър, но рязкото дръпване спокойно можеше да я свали от влака. А ако това се случеше, щеше да настъпи краят.
Зеленика обхвана с ръка едно от стъпалата на външната стълба. Забеляза, че костюмът й се е прокъсал и около дупката кръжат магически искри. Те се бореха с радиацията. Колко ли можеше да издържи магическата й сила в тези условия? Постоянното лекуване наистина можеше да я изтощи до краен предел. Трябваше спешно да изпълни Ритуала за възстановяване на силата. И колкото по-рано, толкова по-добре.
Зеленика се готвеше да откопчае въжето и да го привърже към едно от стъпалата, когато то се изопна и единият крак на Зеленика се изплъзна от опората. Тя здраво се хвана за стъпалото, ноктите й се забиха в кожата на дланите й. Изглежда, че планът имаше нужда от малко усъвършенстване. Времето сякаш се разтегна като ластик и за миг й се стори, че лакътят й ще изскочи от ставата. После ледът поддаде и Кореноплод и Бътлър изхвърчаха от ледения си капан като тапа от бутилка.