Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Какво, по дяволите…? Това твое ли е? — попита Шарън смаяно, когато Беки най-накрая се бе осмелила да я покани във Феърфийлд.
— Мое. Знам, че е малко отдалечено — изчерви се Беки.
— По дяволите! Хайде да останем тук завинаги. Изобщо не може да се сравнява с мизерния ми малък общински апартамент! — гръмко заяви Шарън.
Беки с голямо удоволствие бе представила приятелката си на леля си при едно от редките й посещения за вечеря във Феърфийлд с Хенри, който покорно я следваше. След първата седмица Беки се бе отказала да се бори за обичта на леля си — Виктория се интересуваше единствено от благоприличието. Виждаше племенницата си два пъти месечно — нито повече, нито по-малко. Нямаше телефонни обаждания; деловите въпроси се решаваха от адвокатите им. Беки разбра, че тя просто не иска да дава повод хората да кажат, че е изоставила племенницата си.
Освен това ставаше дума за Феърфийлд. Виктория искаше тя да се чувства самотна и нещастна. Тогава навярно щеше да се откаже, да продаде всичко и да се върне в Америка. Много ясно й бяха дали да разбере, че така ще е най-добре. Че е най-добре за тях, бе просто очевидно. Беки знаеше, че може да разчита само на минимална подкрепа от страна на леля си. Така бе и през цялото й детство. Беше грешка да се надява, че това ще се промени сега.
— Лельо Виктория, това е Шарън, моя приятелка. Шарън, госпожа Уитлок.
— Приятно ми е. — Виктория я изгледа отвисоко, сякаш удивена, че Беки е поканила гост в къщата. Наистина се смая. И къде бе намерила тази… млада особа? — Името ти е Шарън, така ли? С какво се занимават родителите ти?
— Татко има месарница в Хошъм — усмихната, отвърна Шарън.
Виктория пребледня, а Беки прикри усмивката си с лъжицата за супа.
Шарън не се притесни от Виктория. Тя бе умна и образована, но освен това пиеше, пушеше и обичаше да танцува в задушните треторазредни клубове в околните градчета. И имаше приятели. Много. Момчета и момичета. Някои бяха кльощави хипита, други — набити здравеняци, а трети мечтаеха да станат политици. Беки нямаше кой знае колко общо с повечето от тях, но сега поне имаше компания. Понякога човек просто има нужда от халба сайдер и порция наденички в местния бар с дружките си, както ги наричаше Шарън. Така всекидневната й работа в имението бе по-поносима.
А работата наистина се оказа много. Телефонът сякаш направо бе залепнал за ухото й. Да установи точно какви са правата и парите й щеше да й отнеме цяла вечност. Все още живееше с издръжката, която бе получавала в Щатите, защото никой не можеше да изчисли точно колко пари й се полагат. Всичко това много объркваше Беки. Притежаваше Феърфийлд и основната част от компаниите в Обединеното кралство, които съставляваха „Ланкастър Холдинг“. Но всички те имаха попечители, дългове, неизплатени дялове и тя не бе сигурна в каквото и да било.
Адвокатите й казваха да престане да тревожи красивата си главица.
— Господин Хенри Уитлок и господин Уилям Ланкастър се справят забележително, грижейки се за вашите интереси. „Симънс и Симънс“ уреждат в личната ви сметка да бъдат прехвърлени повече чекове от дивиденти, госпожице Ланкастър. Защо се тревожите излишно?
Господин Александър Симънс, с побеляла коса и строг вълнен костюм, събра пръстите на ръцете си и погледна изпитателно младата си клиентка.
Беше необичайно такава красавица да дойде в кабинета му. Възхити се на плътно прилепналата й копринена и рокля на цветя, която разкриваше дългите й крака и очертанията на тънък сутиен. Представяше си го от дантела върху стегнатите й малки гърди и лесен за разкопчаване ръцете му. Дали е бледорозов или ягодовочервен? А косата й естествено руса ли е? Много би искал да узнае. Беки внезапно изпита силно раздразнение.
— Тревожа се, защото искам да поема контрол над компаниите си — спокойно заяви тя.
— Но това е нелепо.
Беки примигна:
— Моля?
Господин Симънс рязко слезе на земята, осъзнал грешката си.
— Не исках да кажа това, госпожице Ланкастър. Желанието ви е съвсем естествено, разбира се. — По израза на лицето му личеше, че съвсем не мисли така. — Но… простете ми… освен ако не разбирате доста от корабно дело и експорт, не проумявам защо искате вие да ръководите „Ланкастър Холдингс“. Това е доста сложен бизнес.
Беки замълча за миг.
— Прав сте, разбира се — каза тя. — Ще проуча въпроса и отново ще се срещна с вас.
— Непременно — вяло отвърна той.