Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Е, братовчедке, съпругът ви, както виждате, е силно обезпокоен за вас, за здравето ви и за децата.
— Да, но писмото не е адресирано до мен! — тросна се полуядно-полужаловито майка ми и в красивите й сини очи блеснаха сълзи.
— Така е и редно да бъде, става ли дума за войни и походи, но от края му личи, че Жан мисли единствено за вас.
— За вас също, господине! — отвърна майка ми в порив на великодушие, за което! Совтер очевидно й бе признателен, тъй като взе ръцете й в своите и ги стисна.
— Та нима не съм му брат? — възкликна той с глас едновременно пламенен и треперещ. — И нима не съм предан до смърт както на него, така и на съпругата му, и на децата му?
Това „до смърт“ отекна в мен по начин възможно най-мъчителен, тъй като в простодушието го приех буквално и реших, че ни очаква неизбежна гибел. Тогава още не знаех, че онези, които употребяват този израз, са обикновено люде здрави и читави, възприемащи собствената си кончина като нещо твърде далечно и поради това я споменават без страх.
След вечеря и общата молитва, водена от него (и към която майка ми, а може би и още някой измежду людете ни навярно добавяха по нещичко в уединението на постелята си), Совтер взе думата и обръщайки се към всички ни, но най-вече към децата, които си бе наумил да просвети в държавническите дела, накратко ни посвети в добрите вести, които му съобщаваше баща ми.
Успял да се измъкне от затрудненията си в Италия, донесли му само огорчения, Франсоа дьо Гиз пристигнал в Сен Жермен на 6 октомври и Анри II тутакси го назначил за върховен кралски наместник и го поставил начело на една армия, която заедно с швейцарските наемници (платени в голямата си част от парижките буржоа) и със стеклите се от всички провинции на Франция благородници ведно с въоръжените им люде, наброявала 50 хиляди души, жадуващи да влязат в бой.
Човек обаче би казал, че на този плам му бе съдено да изтлее най-безславно, преди още да са му намерили приложение, тъй като един също толкова опасен противник разлагаше армията на Филип II Испански, а именно, липсата на средства. Достойно е за удивление, пишеше Жан дьо Сиорак, че един толкова дребнав и придирчив владетел като Филип II се е решил да подхване война с такава значимост, без обаче да е сигурен, че екютата му ще стигнат, за да я доведе до край. И въпреки това случаят бе точно такъв. Неспособен да плати на войниците, хитрият генерал на Филип II, Еманюел Филибер Савойски47 разпусна армията си. И така, вместо да намери на пътя си страховитите легиони, които бяха разбили Монморанси при Сен Куентин, Гиз не срещна жива душа.
Тогава кралският двор си спомни, че сме във война и с Мария Тюдор, която, макар да не си бе направила кой знае колко труд, за да подпомогне испанския си съпруг откъм войска и средства, като неприятел имаше едно голямо преимущество пред испанеца — беше ни под ръка. Вече двеста и десет години Англия владееше Кале.
В писмото си Жан дьо Сиорак не споменаваше и думица за Кале, но чрез някои намеци, разбираеми единствено за неговия брат по оръжие, той загатваше, че Гиз се кани да насочи удара си именно там и така да реши развръзката на войната.
Стигнал дотук, Совтер заповяда на Фожане да доведе Йона, който стоеше на стража на крепостната стена, защото искаше всички да чуят разказа му. Сетне нареди на Малигувица да запали двата калаени свещника.
— И двата ли? — попита тя колебливо.
— И двата, че и всички свещи! — отсече Совтер. Отговорът му ни изненада, защото всички го имахме за човек крайно пестелив. И тъй, издигайки се до висотата на събитието (и готова, откакто оня руми я беше насилил, винаги и във всичко да вижда магия), Малигувица запали свещите една по една с вид някак тържествен и едновременно загадъчен. Колкото до нас, щастливи вече до немай-къде, че баща ми е жив и здрав, то небивалият разкош на тази илюминация, подсилена от отражението на свещите в полираната орехова маса, ни накара да изпаднем във възторг, още повече че Совтер тържествено ни настани от двете си страни — Франсоа и Изабел дьо Сиорак отдясно, а мен самия, Самсон и Катрин — отляво, докато отзад и в много сбит втори ред застанаха Като, Барберин и Малката Еликс, Малигувица с Гавашет на ръце и накрая, зад тях, братята Сиорак, Йона, който тъкмо идеше от крепостната стена с аркебуза в ръка, и куцукащият по петите му Фожане.
47
Еманюел-Филибер, дук Савойски, наречен още Желязната глава (1528–1580), умел пълководец, служил предано на Карл V. — Б.пр.