Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
После по една ръждива стълба слязоха в голяма зала. Помещението явно служеше като чакалня. Имаше няколко прости мебели и един примитивен, но работещ радиопредавател, пред който седеше един бунтовник със слушалки на главата и микрофон в ръка. Очакваха ги още половин дузина мъже. Всички бяха въоръжени и всички изглеждаха много съсредоточени. Кайл направо можеше да подуши опасността. Трябваше да бъде предпазлив. Поради някаква причина, която той още не знаеше, бунтовниците не му вярваха. Кайл определяше шансовете си да се справи с тези мъже като не дотам лоши, но в края на краищата не беше неуязвим. И не беше дошъл тук да обезврежда бунтовниците.
— Седни — Барт му посочи едно протрито канапе, зад което стояха двама въоръжени бунтовници. Единият беше опрял пушката на сгъвката на лакътя си, но оръжието беше на предпазител. Автоматичният пистолет на другия беше насочен в гърба на Кайл. Ако се стигнеше до схватка, трябваше най-напред да се погрижи за този мъж.
— Къде е капитан Леърд? — попита той.
— По-късно — отвърна Барт. — Най-напред ще ни отговориш на още няколко въпроса. Значи, името ти е Кайл. Караш машина на шарките, носиш дрехи на шарк и говориш като нас. Как тогава не те познавам?
— Аз не съм шарк — отвърна Кайл. — Винаги съм искал да стана, обаче аз… — Той замълча за момент и смутено се усмихна. — Не посмях да дойда при вас. Боях се от вас.
— Може би с основание — студено каза Барт. — Ти си ни шпионирал, така ли?
— Не съм шпионирал — запротиви се Кайл. — Наблюдавах ви, нищо повече. — Знаеше, че с това твърдение не поема никакъв риск. Даниел му беше обяснил, че непрекъснато при шарките пристигат млади мъже или дори жени. Най-често, за да умрат. Само малцина оставаха живи след проверката на смелостта при шарките.
— Ние не обичаме много хората, които си пъхат носа навсякъде — каза Барт. — Известно ли ти е това?
— Да — ядосано отвърна Кайл. — Но ако не си пъхах носа навсякъде, сега нямаше да съм тук, за да ви предупредя. Вие сте в опасност. Преди всичко Леърд и Скудър, но мисля, че и останалите също.
— Какво се е случило? — попита Барт.
— Аз… бях наблизо до вашия град, когато глайтерите атакуваха — започна Кайл. — Бях се скрил. Те не ме видяха. Можах да наблюдавам всичко.
Барт леко наостри уши. Кайл знаеше, че той не е бил там, когато бойните кораби на Даниел бяха атакували.
— Ти си видял всичко? — попита той. — Колко от момчетата бяха убити?
— Много — отвърна Кайл. Това беше истина. — Вероятно повечето. Побягнаха към планините, обаче търтеите на Даниел ги намериха. Може би някои са успели да се измъкнат, но със сигурност не са много. След това бомбардираха града. Бях съвсем наблизо, но не посмях да напусна скривалището си.
Барт мълчеше. Лицето му сякаш беше от камък, но пулсът му се бе ускорил почти два пъти, а ръцете му леко трепереха. Но Кайл усети, че шаркът изпитва по-скоро гняв, отколкото болка.
— Продължавай — каза той след известно време.
— Както казах — бях намерил скривалище, но не посмях да го напусна — продължи Кайл. — Останах почти два дни в онази пещера. А после пристигна корабът.
— Какъв кораб?
— Един огромен летящ диск — отвърна Кайл. — Никога по-рано не съм виждал подобно нещо. Приличаше на глайтер, само че десет пъти по-голям. Слязоха неколцина мъже, после цяло стадо МРАВКИ и накрая един мъж, който трябва да беше Даниел.
— Даниел ли? — В очите на Барт отново проблесна недоверие. — Откъде знаеш как изглежда?
— Изобщо не знам — спокойно обърна Кайл. — Но трябва да е бил той. Мравките направо се надпреварваха да изпълняват желанията му. А с него имаше още един мъж.
— Колко прецизно описание — иронично подхвърли Нет.
— Не можах да го разгледам добре — заоправдава се Кайл. — Бях на почти две мили разстояние. Обаче видях, че Даниел разговаря с него доста дълго. А после той взе една от вашите машини и напусна града. Няколко минути по-късно гигантският кораб отлетя.
— И от това ли правиш заключението, че сме в опасност? — подигравателно попита Нет.
— Не — с раздразнение отвърна Кайл. — Когато всички заминаха, аз слязох в града. Взех машината, с която дойдох и проследих онзи тип. Вие сте намерили помощ в едно малко селце в планините, нали?
Очите на Барт се стесниха.
— Откъде знаеш?
— Защото проследих онзи тип — отговори Кайл. — Не знам как е открил следата, но я е открил. Той отиде в това село и… — Той замълча за момент, сякаш му костваше усилие да продължи да говори. — Той изби всички.