Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Още една дума и, Бога ми, ще те обезглавя на място. Разбра ли?
ИдрисПюк сви рамене, но благоразумно премълча.
— Грейди! Фог! — викна капитанът на двама войници. — Стойте близо до този боклук. Ако и за миг ви се стори, че иска да бяга, резнете му скапаната тиква.
10.
Капитан Брамли само върза ръцете на трите момчета и ги остави да вървят, понякога и да тичат след конете. За наказание обаче ИдрисПюк бе вързан за седлото на един от ездачите, а подигравателните молби да го вземат на ръце като момичето не му донесоха нищо друго освен многобройни ритници.
Половин час преди здрачаване спряха на бивак. Рива бе оставена свободна при конниците, след като Брамли свирепо ги предупреди да не я пипат. Те бяха сурови мъже, видели и вършили какво ли не, но повечето не се нуждаеха от предупреждението. Макар че някои с радост биха си поиграли с хубавата девойка, повечето изглеждаха просто омаяни от нея, докато тя бъбреше и се шегуваше с тях, флиртуваше простичко и смаяно разтваряше очи пред безкрайния запас от истории, които войниците разказваха на драго сърце. Въпреки съчувствените й погледи към момчетата, тя получи нареждане да стои далече от тях и предупреждение, че при първия опит за разговор с пленниците ще бъде вързана.
Момчетата трябваше да се задоволят с компанията на ИдрисПюк. Четиримата бяха приковани за оста на каруцата, която се присъедини към кавалерийския отряд малко след тяхното залавяне. Войниците дадоха на момчетата за вечеря по парче сушено говеждо и содена питка, а ИдрисПюк не получи нищо, освен ритник. Бяха прегладнели и заръфаха като кучета.
— Дайте малко и на мен.
— Че защо? — попита Клайст с пълна уста.
— О, защото се застъпих за вас, когато онзи мръсник Брамли искаше да напои с кръвта ви жадните пясъци на Келявите земи.
Клайст бързо преглътна последния залък.
— Съжалявам… но все пак благодаря за днес.
Другите двама проявиха повече щедрост, макар че Кейл предложи парче от своята питка само защото искаше да разпита ИдрисПюк.
За разлика от момчетата, ИдрисПюк не се нахвърли веднага върху хляба и малкото късче сушено говеждо, което му подаде Хенри Мъглата.
— Знаеш ли нещо за клането? — попита Кейл.
— Аз ли? — учуди се ИдрисПюк. — Щях да ви питам същото. — Той деликатно отхапа от питката. — А вие наистина ли се канехте да помогнете на Випонд?
Хенри Мъглата и Кейл се спогледаха мълчаливо.
— Мислехме по въпроса — отговори Кейл.
— Много разумно. Винаги обмисляй внимателно, преди да сториш добро някому. — Той кимна към Клайст. — Ето, сега съжалявам, че му помогнах без да размисля.
— Ако не го беше сторил, сега щеше да стоиш гладен.
ИдрисПюк се разсмя тихо.
— Не е кой знае каква сделка — две парчета хляб срещу три живота. Бих казал, че все още сте ми задължени.
— Нищо не можем да сторим за теб — каза Хенри Мъглата.
— Може би. Но в бъдеще може да ви напомня за този дълг. Дано да сте почтени хора.
— А ти почтен човек ли си?
— Ако не бях, сега щеше да се усмихваш през гърлото.
Хенри Мъглата реши да смени темата.
— Според теб какво ще правят с нас?
ИдрисПюк сви рамене.
— Ще ви отведат в Мемфис. Ако Випонд оцелее, би трябвало да ви се размине. — Той се усмихна. — Стига да се придържате към първоначалния разказ.
— А ако не оцелее? — попита Хенри Мъглата.
— Зависи. Може да ви пратят на съд, или пък просто да ви хвърлят в зандана.
— Това пък какво е?
— Място, където попадаш и забравят за теб.
— Не сме сторили нищо — каза Кейл.
— И аз така предположих. — ИдрисПюк пак се прозя. — Само не им го казвайте.
— Според теб кой ги е убил?
— Из Келявите земи има много злодеи, но малцина биха дръзнали да нападнат въоръжени пратеници на Матераците.
— Кои са те?
— Боже мой, на нищо ли не ви учат там?
Тримата го гледаха с каменни физиономии.
— Ясно. Е, Матераците управляват Мемфис и всички области от Келявите земи до Големия завой… но вие явно не сте чували и за него.
— Как изглежда Мемфис?
— Чудесно. Най-великото представление на света. Всичко може да се намери в Мемфис, всичко може да се купи и продаде; няма престъпление, което да не е извършено там, няма храна, която да не е опитвана или вяра, в която… — той помълча — … да не вярват. Приятно ще си прекарвате, стига да не ви убият още в началото… и разбира се, стига да имате пари.