Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Ще дойдеш, Ладенце, къде ще се денеш? Не се съмнявай, че те очаква такъв живот, че и просяк не би ти завидял… Паша — каза той на Синигера, — събери й партакешите.
— Сама да си ги събира — озъби се той.
— Събери ги — навъси се Лома, — нито един парцал да не остане тук.
Синигера стана с неохота и започна суетливо да снове из стаята. Лома запали цигара и започна да ми хвърля погледи от горе на долу и като че ли беше доволен.
— Къде е Дима? — попитах аз, след като избърсах лицето си.
— Още не сме се виждали с него. Ще ти кажа под секрет, че дори не искам да го виждам…
Той се изсмя, момчетата се спогледаха с известно недоумение, а пък аз изобщо престанах да разбирам какво става. И в този момент забелязах един пакет. Сви ме под лъжичката и разбрах защо беше доволен Лома. Заради парите. Мислех, че съм ги скрила на много сигурно място, но кучият му син ги бе намерил и сега се хилеше насреща ми.
— Откъде са тези хартийки? — попита той с усмивка.
— Това е откупът — отвърнах нагло аз. Тъй и тъй щеше да се мре, поне можех да си направя кефа. Момчетата малко се постъписаха, а Лома се разсмя. Беше му много весело, дори се плесна по бедрата и каза:
— Усещах аз, че тази работа не е минала без твоята намеса… — В това време Синигера приключи със събирането на багажа ми и мрачно направи знак с глава. — Да тръгваме — изчурулика Лома. — Леле, не ти завиждам, Ладенце…
— Кой ще остане тук? — попита Святов, който очевидно също не схващаше докрай какво бе намислил Лома.
— Никой — отвърна му той. — Кутрето не ми трябва. Нека си живее на воля и да се радва.
В този момент осъзнах, че Дима щеше да се върне и нямаше да намери в стаята нито мен, нито нещата ми, нито парите. И какво щеше да си помисли? Пребледнях и помолих Лома, преглъщайки сълзите си:
— Нека да му напиша бележка.
— Няма да стане — отвърна ми той със злобна усмивка. — Да тръгваме. Иначе ще оставя тук Саид и той за пет минути ще направи твоето кутре на кайма.
— А може ли да се измия? — казах и направих крачка към банята, опитвайки се да измисля как да предупредя Дима.
— И така ми харесваш — засмя се Лома и ме блъсна в гърба. Излязохме от стаята. Лома вървеше отпред, зад него крачех аз, хваната под ръка от Синигера, а зад нас пристъпяха Святов и Саид.
Те бяха дошли дотук с две коли. БМВ-то на Лома се мъдреше на паркинга до джипа на Саид. Момчетата се качиха в джипа и потеглиха първи, Лома ме натика на задната седалка в своята кола, седна зад волана и ги последва. И дума не можеше да става да избягам. Първо, без пукната пара в джоба мисълта за бягство не ме вдъхновяваше особено и, второ, Лома можеше здравата да се ядоса и просто да ме застреля. Тази перспектива никак не ме радваше. Предстоеше ми дълъг път, а изпитвах отвращение, когато гледах Лома пред себе си. Затова легнах, свих колене до корема си и се опитах да заспя.
През целия път не си разменихме дори и три думи. Лома спира на няколко пъти да хапне нещо, но не ме вземаше със себе си, а ме оставяше с някое от момчетата. Аз мълчах със стиснати зъби и отворих уста само веднъж, когато поисках да отида в тоалетната. Лома изсумтя и тръгна с мен. Това стана до едно крайпътно кафене. Буквата Ж на вратата не му направи впечатление. Нарекох на няколко пъти Лома глупак и идиот, но от това нямаше никаква полза. Той твърдо бе решил, че няма да получа възможност да изчезна. Така и стана.
Пристигнахме в родния ни град привечер на следващия ден. Лома дори не намали скоростта пред моя блок. Исках да го помоля да се отбием у нас, но гордостта не ми позволи. Седях и гадаех къде ли ще ме откара, каква ли подлост е замислил и какво ли се кани да направи с мен? Той не роди кой знае колко оригинална идея и ме отведе у тях. Апартаментът му беше огромен, но някак неуютен. Очевидно моят бивш възлюбен бе решил, че му липсва женска ръка.
Влязохме в апартамента. Лома затвори вратата и се обърна към мен. Аз изпаднах в униние под погледа му и започнах да пристъпям от крак на крак. Той реши да си достави удоволствие и ми зашлеви шамар — първо един, а след това — още два. Сетне изсумтя и обяви:
— Чувствай се като у дома си, Ладенце.
След това отиде в кухнята, извади бутилка водка от хладилника и опразни една водна чаша водка на екс, а после — и още една. След което се замъкна в стаята, която в апартаментите на нормалните хора щеше да е хол, а у Лома беше неизвестно какво, тръшна се на дивана и пусна телевизора. Пияният Лома — а след цяло денонощие на волана и две водни чаши водка алкохолът естествено щеше да го хване, — та пияният Лома беше ужасяваща и много опасна гледка.