Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
— Мисля, че е твърде вероятно Пиетер Боегарт да е изчезнал, докато е търсел съкровището, открито от Вилем. Затова ни е тропосал и онзи кораб, „Кралица Батавия“.
— И ние трябва да тръгнем по стъпките му?
Били кимна.
— Мисля, че това е идеята.
— Защо не е взел рутера със себе си? — попита Фин и кимна към книгата в ръката на Били.
— Трябвало е да ни остави нещо. Сигурно е направил копие.
— А ако грешим за всичко това? — прехапа устни Фин. — Ако надценяваме Пиетер Боегарт? Може да е обикновено съвпадение — картината, тази стая, книгата. Може да няма връзка между тях. Може всичко да е плод на нашето въображение.
Били я изгледа продължително.
— Аз не съм като онези детективи от полицейските сериали, които не вярват в съвпаденията. Според мен съвпадения стават постоянно, но това?… — Той вдигна книгата. — Не ме интересува дали е съвпадение или някакво предупреждение от небесата. Кръвта на Вилем ван Боегарт тече във вените ми, а и в твоите, както изглежда. — Гласът му звучеше почти умолително. — Това е приключението, за което си мечтая цял живот. — Млъкна и Фин видя как мускулите на челюстта му се стягат от усилие да овладее емоциите си. — Какво ще кажеш?
— Ами онези хора в Лондон? — подхвърли Фин. — За тях това не е приключение, а сериозен бизнес. Искаха да ни убият. И сигурно още са по петите ни.
— И ще останат по петите ни, без значение какво ще направим — възрази Били.
Фин се замисли.
— Добре — съгласи се накрая тя. — Хайде да разберем какво е станало с братовчеда Пиетер и неговото изгубено съкровище.
— Прибери това в чантата си — каза Били и й даде рутера. — И да се махаме оттук.
Откриха фотокопирно студио наблизо, копираха стария капитански дневник, после изпратиха оригинала на Талкингхорн в Лондон с указания да го прибере на сигурно място. А после се заеха да организират пътуването си до Сингапур, да си направят нужните ваксини и да си купят подходящо за тропиците облекло. Това им отне почти целия ден и когато най-сетне приключиха, поеха назад към Дургердам, за да уредят дългосрочен престой за „Продъненият флош“. Слязоха от автобуса пред „Оуде Таверне“ и влязоха да хапнат. След близо седмица на тесните корабни койки решиха да се поглезят с една нощувка в стаите над ресторанта. Оставиха покупките си и поеха към пристанището по тясната улица покрай дигата.
Залязващото слънце превръщаше прозорците на малките къщи в огледала от течно злато, а небето тъмнееше в червено, преди да се прелее в копринения мрак на нощта. Въртящите се крила на старата мелница в полето се различаваха смътно зад къщите. Лек бриз къдреше водата вляво от тях. Гледката беше съвършеният образец на всемирен покой и Фин за пръв път от дни насам се почувства в мир със себе си. Дори Били се вписваше идеално в сцената и като гледаше как вятърът развява гъстата му руса коса, Фин лесно можеше да си представи холандските му предци, опънали платна към далечни земи.
— Досега не бях притежавала кораб — каза тя, докато вървяха, и едва не се разсмя на глас при тази абсурдна мисъл. Дори кола не беше притежавала, какво остава за деветстотин и петдесет тонно нещо си. — Какво означава водоизместимост от деветстотин и петдесет тона? — попита.
— Не е теглото на съда, а количеството вода, което измества. Има и брутен тонаж, който се изчислява в кубически метри по сложни формули и също няма нищо общо с теглото; има и нетен тонаж, който дава представа за трюмната площ, също и тонаж „мъртво тегло“, който е равен на реалната тежест на товарите, горивото, пътниците и продоволствието, които корабът може да поеме. „Куин Елизабет II“ например, ако не ме лъже паметта, има около четиридесет и пет хиляди тона водоизместимост и седемдесет хиляди брутен тонаж. Това помага ли ти?
— Не особено. В сравнение с „Куин Елизабет II“ „Кралица Батавия“ е доста малка, нали така?
— Да, а в сравнение с Тихия океан е направо нищожна — отвърна Били. — Но според информацията, която ни даде Талкингхорн, „Кралицата“ е с плитко газене, по-малко от четири метра, което я прави идеална за нашата цел. Това означава, че може да плава навсякъде, дори в речни води. — Стигнаха до дока, на който беше привързана яхтата, и слязоха по дървените стъпала до плаващия кей. — Гледала ли си някой от филмите на Жак Кусто по телевизията?
— Естествено. Ужасната песен на Джон Денвър и всички онези мъже с червени вълнени шапки.
— „Калипсо“, неговият изследователски кораб, е преустроен минотърсач, почти същият като „Кралица Батавия“, но по-малък.