Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— И какво от това? — Ерик развеселено погледна в указаната посока.
— Забелязах го, когато излязох да говоря с Герта, но погледни го сега.
Ерик клекна и разгледа изсъхналите топчета.
— Те са от няколко дни. — Той почна да търси наоколо и намери наблизо и една конска фъшкия.
— Минали са поне три или четири дни, както изглежда от това нещо — каза той и подритна фъшкията, която веднага се разпадна.
— Спали сме три или четири дни?
— Ако съдим по това тук.
— Дай да тръгваме, а?
Ерик се усмихна, но в усмивката му нямаше веселост. Той вдигна одеялото си, сгъна го и то набута в торбата си. После я метна на гръб и въздъхна:
— Да, по-добре ще е да тръгваме.
Без да кажат дума повече, двете момчета се отправиха на запад.
Ерик вдигна ръка. Вървяха вече три дни, като се придвижваха през горите на север от Кралския път. Избягваха случайните ферми, които им попадаха по пътя, живееха от диви плодове и с хляба, който бяха намерили в торбите. Корав и клисав, той въпреки това ги нахранваше достатъчно и им позволяваше да крачат напред. Рамото на Ерик заздравяваше много по-бързо, отколкото му се струваше, че е възможно.
Говореха малко, от страх да не ги чуе някой, а също така се пазеха да засягат темата за тайнствената случка при хижата на въглищарката. Чак на втория ден, след като бяха тръгнали, се сетиха, че и двете, и Герта, и Миранда, знаеха имената им, въпреки че нито един от тях не ги бе споменавал.
От запад долетя далечен вик, вик на безкрайна болка. Спогледаха се и се дръпнаха встрани от тясната пътека, по която вървяха.
— Какво беше това? — прошепна Ру.
— Раниха някого — отговори Ерик с нисък глас. — Или го убиха.
— Какво ще правим?
— Ще избягваме неприятностите — отвърна Ерик. — Може да са на километри разстояние. Звуците правят странни работи из тия гори.
Никой от двамата не се беше отдалечавал много от родния им град, докато бяха малки, така че винаги бяха дочували приглушения шум на цивилизацията, без значение колко слаб или силен беше — глас, провикващ се през лозята, трополене на керван, поел по Кралския път, глас на жена, която пее, докато пере на потока.
Тукашните гори обаче бяха доста диви, активно изсичани преди години, но все пак малко посещавани от пътници, защото бяха доста опасни. Много хора извън закона, също като Ерик и Ру, намираха убежище в гората.
Момчетата продължиха бавно напред, готови да побегнат при първия признак за опасност. Преди залез-слънце откриха човек, проснат по гръб под едно дърво, със стрела от арбалет, забита в гърдите му. Очите му бяха изцъклени. Вече бе изстинал.
— Странно е — каза Ру.
— Кое?
— Убихме Стефан — той погледна Ерик, — но така и не можах да го видя добре. Това е първият умрял човек, който виждам отблизо.
— За мен първият беше Тиндал — каза Ерик. — Кой е този според теб?
— Искаш да кажеш кой е бил — рече Ру. — Войник или нещо подобно.
Той посочи меча, хванат в отпуснатите пръсти, и малкия кръгъл щит, който все още беше на лявата ръка. Обикновен коничен шлем с предпазител за носа лежеше наблизо, търкулнал се от главата на падналия.
— Може би има нещо полезно тук — каза Ру.
— Не е хубаво да се обират мъртви — възрази Ерик.
Ру клекна до мъжа и провери съдържанието на малката му кожена кесия.
— Той едва ли би имал нещо против, ако използуваме неговия меч. — В кесията намери шест медни монети и златен пръстен. — Това ще е нещо ценно.
— Прилича на венчална халка — забеляза Ерик. Мъртвият беше млад, може би няколко години по-голям от самия него. — Може би този пръстен е бил предназначен за неговата любима. Може би е отивал да я помоли да се оженят.
— Никога няма да разберем. — Ру прибра пръстена. — Едно е сигурно: той никога няма да отиде да я моли да му стане жена. — Ру взе меча и го подаде с дръжката напред на Ерик.
— Защо на мен?
— Защото имам нож и никога не съм използувал меч.
— Аз също — възрази приятелят му.
— Е, ако ти се наложи, просто го развърти като твоя чук и се надявай, че ще улучиш някого. Достатъчно си як и би причинил бая поражения, ако улучиш.
Ерик взе меча, после издърпа щита от ръката на мъжа и за проба го сложи на своята. Почувства я като чужда, но като че ли му беше по-добре с оръжието.
Ру си сложи шлема на главата и когато Ерик го погледна въпросително, каза:
— Ти пък взе щита.
Ерик кимна, схванал смисъла на думите му, и двамата продължиха, като оставиха безименния мъж на горските събирачи на смет. Идеята за погребение беше отхвърлена, защото нямаха лопата, а и онзи, който беше убил мъжа, можеше да е някъде наблизо.