Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Също така беше очевидно, че Дахно по някакъв начин е вътре в играта. Но как бе свързано положението на брат му като финансов консултант, а в частност и бандата му от мускулести интелектуалци с всичко това, не беше хич ясно.
Следващите три дни Блейс прекара по същия начин. Като станеше време за обяд, той и брат му отиваха в същия ресторант, сядаха на същата маса и отново всякакви хора се редуваха на същия стол. Дочутото от Блейс бе твърде откъслечно, за да може да бъде обобщено до нещо по-конкретно без допълнителни обяснения. Освен това, дори и да можеше да схване смисъла на разговорите, които се водеха, щеше да мине много време, преди да си изясни с какво точно се занимава брат му.
Връщайки се обратно във фермата, при чичо Хенри, момчето просто скъта в най-отдалеченото ъгълче на паметта си всичките четири пълни с необясними факти и въпроси дни, прекарани в града, и престана да мисли за това. Отдавна се беше убедил, че такива сериозни въпроси, както той ги наричаше, се решават много по-добре на подсъзнателно ниво, отколкото при дълго и съзнателно умуване. Ако имаш само откъслечни данни за една ситуация, и я пробваш ха оттук, ха оттам, и обикаляйки в кръг около проблема, все повече ще се отдалечаваш от решаването му.
Когато колата наближи фермата, Блейс се чувстваше вече напълно изцеден. Изцеден най-вече от умственото напрежение, а не от физическа умора. Той спореше мислено сам със себе си дали да пита брат си за какво толкова му е дотрябвал. Засега по-добре би било да не се интересува, поне дотогава, докато не събере повече информация за по-големия си брат. Но уповавайки се на инстинкта си, той реши все пак да опита. За тези няколко дена между тях се бяха създали почти приятелски отношения, и ако не попиташе сега, едва ли щеше да има друга възможност. В крайна сметка не се знаеше докога щяха да са толкова близки.
— Дахно — бързо заговори Блейс, понеже наближаваха вече фермата, — всъщност за какво съм ти аз?
Дахно го погледна, помисли няколко секунди, а после отби колата и изгаси двигателя.
— Просто те познавам — каза той. — От всичките шестнадесет планети аз съм единственият човек, който знае на какво си способен. Ти си обречен винаги да бъдеш самотник. Аз пък вече съм минал по този път и съм свикнал да живея с тази мисъл. Ние сме обречени на самота и винаги ще бъдем далече един от друг. Но работата е там, че мога да те използвам, за да свърша моята работа, Блейс.
— Каква работа? — попита Блейс, но Дахно игнорира въпроса, както винаги.
— Ти знаеш как да постигнеш своите цели — продължи Дахно. — Как да накараш необходимия човек да ти свърши работата, която искаш. Но не мисли, че аз ще постъпя така с теб.
Той замълча. Блейс го наблюдаваше внимателно.
— Разбираш ли ме? — попита Дахно.
— Да — кимна Блейс, — но ти все още не си отговорил на въпроса ми.
— Ще отговоря — каза Дахно. — Вече ти казах, че ми е нужна помощта ти, но ще я приема само ако тя е напълно доброволна. Аз не искам — и ти малкият ми, отлично го знаеш, — да те принуждавам. Затова изборът е изцяло твой. Давам ти възможност да видиш всичко, с което се занимавам, и това ще продължи дотогава, докато не си избереш това, което ти подхожда. А възможностите за избор са страшно много.
— Сигурен ли си? — с известна обида попита Блейс.
— Ама ти си одрал кожата на майка ни — подсмихна се Дахно. — Според мен — или нищо няма да ти хареса, или ще откриеш много повече, отколкото самата тя е мечтала някога. Трябва да избереш своето място. Вгледай се спокойно и прецени дали искаш да участвуваш в моите работи. При всички случаи аз ще бъда сигурен, че ти сам ще си избрал да дойдеш при мен. Съгласен?
— Засега съм съгласен, поне до момента — отвърна Блейс.
Към него се протегна една огромна ръка, Блейс я хвана с тънките си, вече дванадесетгодишни момчешки пръсти, и те си стиснаха ръцете.
След това, без да продума повече, Дахно запали колата, излезе на пътя и те отново се насочиха към фермата.
Глава 13
Блейс вървеше към къщата, държейки в ръце куфара и още няколко пакета. Мислеше, че няма да завари никой там, но ето че и тримата — чичо Хенри, Джошуа и Уил си бяха вкъщи и се занимаваха с правенето на кашкавала. Момчетата погледнаха любопитно Блейс, а Хенри го приветства с беглата си усмивка.
— Остави си нещата в спалнята, преоблечи се и идвай да помагаш.
Блейс се подчини. Обхвана го странно чувство за нереалност при вида на малките, спартански подредени стаи в сравнение с обширните и разкошни покои, в които се ширеше през последните няколко дни. Същото чувство предизвика и миризмата на кашкавала и процеса на приготвянето му. Той остави куфара на кревата си, преоблече се в работните си дрехи и отиде в кухнята, за да помогне на останалите.