Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Джехане отново беше смутена.
— И после половин година в университета в Падрино. Вие всички лекари ли познавате?
— Повечето от добрите — бодро заяви той. — Това е част от професията ми. Помислете си още веднъж, докторе. Ние на север имаме много малко опитни лекари. Да убиваме знаем, но с лекуването сме зле. Одеве говорех сериозно, а не колкото да се намирам на приказка.
— Едва ли не в момента, в който ме видяхте! Откъде знаете дали съм добър лекар?
— Дъщерята на Исхак от Фезана? Не мога ли да си позволя едно толкова основателно предположение?
— Струва ми се, че прочутият Капитан на Валедо може да си позволи всичко, което пожелае — хапливо отвърна тя.
Чувстваше, че е в неизгодна позиция — този човек знаеше твърде много. И беше прекалено умен — нещо необичайно за джадитски войник.
— Не всичко — възрази той жално. — Познавате ли скъпата ми съпруга?
— Разбира се, че не! — избухна Джехане. Той й се подиграваше.
— Скъпата ми съпруга е наложила строги ограничения върху поведението ми извън дома.
Намекът беше твърде прозрачен, макар че от онова, което знаеше за северняците, трудно би повярвала.
— Колко тежко за един войник! Тя трябва да е много страшна.
— Да, много е страшна — въздъхна Родриго.
Но сега в нощта се беше прокраднал някакъв нов оттенък, лекомислено допуснат намек за нещо по-различно, и Джехане внезапно си даде сметка, че двамата с този мъж са сами в мрака, далеч от Велас и от лагера. Тя седеше притисната до него, бедрата й опираха в неговите, ръцете й го обгръщаха през кръста. Джехане с усилие се пребори с желанието да се отдръпне и да смени положението.
— Съжалявам — след кратко мълчание каза той. — Нощта не е подходяща за шеги. Накарах ви да се чувстващ неудобно.
Джехане не отговори. Явно беше като разтворена книга за този мъж, независимо дали казваше каквото мисли, или не.
Внезапно й хрумна нещо.
— Кажете ми, щом сте живели тук, защо питахте какво гори? Орвила си е на това място от петдесет години, ако не и повече.
Не виждаше лицето му, но почувства, че той се усмихва.
— Добре! Много добре, докторе. Ако отхвърлите предложението ми, наистина ще съжалявам.
— Вече отхвърлих предложението ви, ако си спомняте — не се предаваше тя. — Та защо трябваше да питате какво гори?
— Не трябваше, а предпочетох да попитам. За да видя кой ще отговори. Някои неща могат да се научат от въпросите, не само от отговорите.
Тя се замисли.
— И какво научихте?
— Че сте по-съобразителна от вашия приятел, търговеца.
— Не подценявайте ибн Муса — възрази Джехане. — Той вече няколко пъти ме изненада днес, а го познавам отдавна.
— Какво да го правя? — попита Родриго Белмонте.
Джехане почувства, че въпросът е зададен сериозно, и се замисли. Сега и двете луни бяха високо в небето, а бяха изгрели с тридесет градуса разлика. Нейната небесна карта показваше, че й предстои пътешествие. Пред тях вече се виждаха огньовете на лагера, където чакаше Хусари заедно с двамата стражи.
— Разбирате ли, че днес той трябваше да бъде убит в двореца заедно с останалите?
— Вече разбрах. И как е оцелял?
— Аз не го пуснах да отиде. Имаше бъбречна криза — изхвърляше камък.
— Сигурно за пръв път в живота си е благодарен за това — изсмя се Родриго, но веднага смени тона. — Е, добре. Алмалик го е белязал да умре. Какво да направя аз?
— Вземете го с вас на север. — Джехане отново се замисли, — Струва ми се, че той иска точно това. Ако крал Рамиро има намерение един ден да завземе Фезана…
— Чакайте! Какви са тия приказки?
— Това, което казвам, е очевидно — нетърпеливо го прекъсна тя. — В един момент той неизбежно ще се замисли защо само събира париас, без да управлява града.
Родриго Белмонте отново се засмя и поклати глава.
— Знаете ли, не всичко, което е очевидно, се изрича на глас.
— Вие ми зададохте въпрос — отвърна тя невинно. — И аз го приех сериозно. Ако на Рамиро му минават такива мисли — колкото и далечни и маловажни да му се струват, — помощта на единствения оцелял след днешното клане може да му е от полза.
— Особено ако разтръби, че този човек след клането е отишъл право при него и го е помолил да се намеси…