Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
строежът на базилката в Сен Максимен ла Сент Бом, поискан от папа Бонифаций VIII. Мария била обявена
за светица – покровителка на ордена, който отговарял и за манастира “Сестри на св. Магдалина” в
Германия.
Обичайна практика е в съвременните теологически научни трудове доминиканците да бъдат
обявявани за много от жестокостите, извършени от Светата инквизиция. Напоследък заедно с
францисканците те са се превърнали в удобна изкупителна жертва за папи, кардинали и епископи,
действителните виновници за тези отвратителни преследвания. От най-ранни монашески времена, тези на
св. Касиан, Мартин, Бенедикт, Колумба и Патрик, е имало постоянно съперничество – често стигащо до
враждебност – между монасите и ортодоксалното духовенство. Както е казал Иоан Касиан, “монасите
трябва на всяка цена да отбягват епископите”.
Монашеският режим бил суров и труден, в пълен контраст с разточителният живот на епископските
духовници. Монасите били изключително дисциплинирани, което личи от начинанията им, включително
сравняването и създаването на исторически документи. Независимо дали на църковните служители им
харесвало или не, монасите записвали всяко възможно събитие и не се влияели от политически мотивирана
пропаганда и диктата на църковните догми. Това било и причината Хенри VIII Тюдор да разпусне и
унищожи манастирите в Ангиля. Амбицията мубила да изчисти царството си от манастирски библиотеки и
произведения на изкуството, за да спре развитието на историческото познание и да го моделира според
собствените си представи и концепции. Съвсем същата тактика била използвана и от император Теодосий
през 391 г., когато упълномощил епископ Теофил да ограби и изгори древната Александрийска библиотека.
Монасите, от своя страна, се стремели да събират документи и да пресъздават историческите
събития, като повечето от тях умеели да правят разлика между историята и догматичните заблуди. Именно
бенедиктинския учен Креси и келтският монах Гилдас са писали за ранните посещения на апостолите в
Британия, Франция и Испания. Бенедиктинският абат Рабан пък документирал бягството на Мария
Магдалина във Франция, а отец Лакордер публикувал документите на монасите-проповедници, отнасящи
се до Сент Бом. Докато църковните епископи правели всичко възможно да представят Мария като
блудница и заличат завета и, монасите потвърждавали нейната добродетелност и я защитавали с всички
сили.
Това са само примери за разликите в просвещенската практика на монасите и ортодоксалните
църковни служители. Всъщност, както споменах във въведението на тази книга, един доминикански монах
постави въпроса по този начин в едно телевизионно предаване преди няколко години, където двамата
бяхме поканени.
“Католическа енциклопедия” описва отец Жан-Батист-Анри Доминик Лакордер (1802-1861) като
“най-великият оратор от амвона на ХIХ век”. Преди да стане доминикански монах, той учил за адвокат и
доста години имал успешни практики. Впоследствие ръкоположен от парижкия архиепископ, той станал
известен застъпник за религиозните свободи и свободната преса. Никой, мирянин или духовник, роялист
или либерал, не можел да се чувства защитен от острото перо или критичните му проповеди, когато отец
Лакордер съзирал някакви политически или религиозни манипулации.
Въпреки това бил много почитан и през 1835 г. му предложили да проповядва в Нотр Дам дьо Пари,
където организирал поредица от полемични сказки. Изоставяйки молитвите, химните и четенето на
Светото писание, той говорел по теми, до този момент необсъждани в църква, като се занимавал най-вече с
въпроси от религиозната история, за които рядко се говорело. Сетне провел подобни сказки в Мец и Тулуза
и се прочул с открития си ораторски стил. Междувременно обачепостъпил в доминиканския орден на
монасите-проповедници и бил поканен на най-изтъкнатата литературна арена, Академи Франсез. След
революцията през 1848 г. известно време бил редактор на журнала L’Ere Nouvelle (“Новата епоха”), но
голяма част от късните си години прекарал в писане на цяла поредица от трудове, посветени на
неосветлени аспекти на църковната история. Един от тези трудове била книгата му “Св. Мария
Магдалина”, в която се описват събитията от ХIII век в Сен Максимен ла Сент Бом.
Доминиканските анали разказват за много известни люде, ходили на поклонение в Сент Бом. Крал