Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Сюлейман! Сюлейман, тук ли си?
Появи се дребен мъж в бледозелена джелаба. Накуцваше. Челото му беше прорязано от дълбок белег, започващ от лявото око и изчезващ под косата.
— Инспектор Халифа, вие ли сте?
— Салаам алекум. Как си приятелю?
— Квайис, хамдулилях. — Мъжът се усмихна. — Благодаря на Аллаха. Ще пиете ли чай?
— Благодаря.
— Седнете, седнете!
Мъжът му посочи скамейката в сянката на близката сграда и сложи чайника на котлона зад фургона. Когато чаят стана, наля две чаши и ги понесе, пристъпвайки много внимателно по неравната земя, сякаш се боеше да не се спъне. Подаде едната чаша на Халифа и седна, като остави своята на скамейката до себе си. Халифа пое ръката на мъжа и сложи в нея един найлонов плик.
— Малко цигари.
Сюлейман бръкна в плика и извади кутия „Клеопатра“.
— Нямаше нужда, инспекторе. Аз съм длъжникът.
— Не си ми длъжен за нищо.
— С изключение на живота ми.
Преди четири години Сюлейман ал-Рашид беше работил като охрана на храма. Когато фундаменталистите бяха дошли, той беше получил куршум в главата, опитвайки се да защити група шведки и децата им. След кланицата всички го бяха помислили за мъртъв, но Халифа беше напипал пулса му и беше повикал линейка. Сюлейман беше изкарал няколко седмици на ръба на смъртта, но в крайна сметка беше оживял. Беше ослепял от раните си и затова не можеше повече да работи като пазач. Сега държеше една от тоалетните при храма.
— Как ти е главата? — попита Халифа.
Сюлейман сви рамене и потри слепоочията си.
— Горе-долу. Днес ме боли малко.
— Ходиш ли редовно на лекар?
— Лекари ли! Пфу! Боклуци!
— Ако те боли, трябва да се прегледаш.
— Добре съм си, благодаря.
Сюлейман беше горд мъж и Халифа реши да не настоява. Вместо това го разпита за жената и децата му и го подразни за загубата на любимия му отбор „Ел-Ахли“ от отбора на Халифа „Ел-Замалек“ в последното дерби на Кайро. След това се умълчаха. Халифа беше зяпнал група слизащи от автобуса си туристи.
— Сюлейман, имам нужда от помощта ти — каза накрая.
— Разбира се, инспекторе. Каквото кажете. Знаете, че съм на ваше разположение.
Халифа отпи от чая си. Беше му съвестно, че замесва приятеля си и че се възползва от чувството му за задълженост. Човекът беше изстрадал достатъчно. Но информацията му беше необходима. А Сюлейман винаги държеше ухото си близо до земята.
— Мисля, че са открили нещо. Гробница или тайник. Нещо голямо. Никой не иска да говори, което не е странно. Странното обаче е, че не алчността им държи устите затворени, а страхът. Всички са изпаднали в ужас. — Той допи чая си. — Да си чул нещо?
Сюлейман не каза нищо, само продължи да разтрива слепоочията си.
— Вярвай ми, не ми е приятно да питам точно теб. Но един човек вече е убит и не ми се ще други да го последват.
Сюлейман продължи да мълчи.
— Има ли нова гробница? — попита Халифа. — Ти чуваш почти всичко, което става.
Сюлейман се намести на скамейката, взе чашата си и бавно започна да отпива малки глътки.
— Чувам разни работи — каза замислено. — Нищо конкретно. Както сам казваш, хората ги е страх.
Обърна бавно глава и огледа е невиждащите си очи трептящите в жегата стени жълтеникавокафяв камък.
— Мислиш, че ни наблюдават ли? — попита Халифа, след като проследи погледа му.
— Знам, че ни наблюдават, инспекторе. Те са навсякъде. Като мравките.
— Кои са навсякъде? Какво знаеш, Сюлейман? Какво си чул?
Сюлейман продължи да отпива от чая си. Халифа забеляза, че очите му са се насълзили.
— Слухове — промълви накрая. — Парчета. Една дума тук, друга дума там.
— И какво казват?
Гласът на Сюлейман се сниши до шепот.
— Че са открили гробница.
— И?
— И че в нея има нещо изключително. Нещо безценно.
Халифа разклати листенцата чай на дъното на чашата.
— Имаш ли представа къде?
Сюлейман кимна към хълмовете.
— Някъде там.
— „Някъде там“ е доста обширно понятие. Нещо по-точно?
Поклащане на глава.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм.
Продължително мълчание. Над асфалта на паркинга трептеше мараня. Някъде отзад се чу рев на магаре. Двама европейци се пазаряха с един шофьор на такси за цената до реката.