Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Е, значи си сгоден, но датата на сватбата не е определена, а щом тя е на четиринайсет, значи няма да е скоро…
Джонатан поклати глава.
— Старият Чарлз иска да се оженим тази есен, ако е възможно. Със сигурност трябва да стане до края на годината.
— Няма търпение да продължиш рода — изрекох аз очевидното.
Джонатан ме прегърна с една ръка през раменете, за да ме задържи права, а аз исках да остана притисната до силното му топло тяло завинаги.
— Кажи ми, Лани, какво искаш да направим? Кажи ми и аз ще се постарая да го изпълня. Искаш ли да помоля родителите си да ме освободят от брачната договорка?
През мен премина хладна тъга. Предлагаше ми това, което исках, но усещах, че се бои от отговора ми. Нямаше никакво желание да се ожени за Еванджелин, но след като неизбежното се бе случило, той се бе примирил, че ще трябва да изпълни задължението си. Не искаше да приема предложението му. А и най-вероятно от това нищо нямаше да излезе: аз бях неприемлива партия. Баща му може и да искаше наследник, но майка му щеше да настоява той да е заченат в брак, да не бъде роден в скандал. Родителите на Джонатан щяха да го принудят да се ожени за Еванджелин Макдугъл, а ако се разчуеше за бременността ми, щях да бъда съсипана.
Но имаше и друг начин. Нали аз го подсказах на София прели няколко месеца? Стиснах ръката на Джонатан.
— Мога да отида при акушерка.
Лицето му веднага светна от благодарност.
— Щом така искаш.
— Ще намеря начин да отида възможно най-скоро.
— Мога да ти помогна с разходите — каза той и започна да рови в джоба си. Притисна една голяма монета към дланта ми. За миг ми се догади, но се удържах да не го зашлевя. Знаех, че гневът ми говори вместо мен. Взрях се за миг в монетата и я пъхнах в ръкавицата си.
— Съжалявам — прошепна той и ме целуна по челото.
Викаха го, името му ехтеше в огромната зала. Остави ме, преди да са ни открили заедно, а аз се заизкачвах обратно по стълбите към балкона, за да видя какво става. Семейството на Джонатан стоеше пред ложата си близо до амвона, където се настаняваха най-видните граждани. Чарлз Сейнт Андрю беше най-отпред, вдигнал ръце, но изглеждаше по-раздразнен от обикновено.
Такъв си беше от есента, казваше, че е от изтощение и прекалено много вино (но по-скоро беше комбинация от прекалено много вино и прекалено много въргаляне със слугините). Но сякаш изведнъж остаря, побеля и плътта му се отпусна. Уморяваше се лесно, заспиваше по време на служба веднага щом пастор Гилбърт отвореше Библията. Скоро спря да ходи на заседанията на градския съвет и пращаше Джонатан на тях. Никой от нас не предполагаше, че може би умира. Все пак беше изградил селището със собствените си ръце, беше неунищожим и смел покорител на граници, далновиден предприемач. Сега, като се обърна назад, разбирам, че сигурно заради това е притискал Джонатан да се ожени и да създаде наследници. Чарлз Сейнт Андрю, е усещал, че времето му изтича.
Семейство Макдугъл тръгнаха по пътеката между редовете с пейки, за да присъстват и те на официалното обявяване. Господин и госпожа Макдугъл бяха като важно патешко семейство, следвано от малките си патенца, наредени в редичка по възраст.
Седем момичета, някои прилежно сресани и пригладени, други рошави и размъкнати, с по някой висящ дантелен ръб на фуста, подаващ се под полата. А най-накрая — изтърсачето на семейството, Еванджелин. В гърлото ми заседна буца, когато я видях — толкова беше красива. Не беше едро фермерско момиче, а точно на прага между детството и женствеността. Беше грациозна и стройна, с напъпили гърди, леко заоблени бедра и устни като на херувимче. Косата й бе все така златисторуса и падаше по гърба на къдрици. Беше очевидно защо майката на Джонатан бе избрала нея: тя беше като ангел, пратен на земята, неземно същество, достойно за вниманието на най-големия й син.
Можех да се разплача, но си прехапах устните и гледах как тя минава покрай Джонатан, кимва му лекичко и го поглежда крадешком изпод бонето си. Той й кимна в отговор с пребледняло лице. Цялото паство следеше с очи случващото се и разбра какво става между тези двама млади.
— Крайно време беше да му намерят жена промърмори някой зад мен. Може би сега ще спре да гони момичетата като побесняло куче.
— Това си е жив скандал! Та тя е още дете…
— Тихо, разликата им е само шест години, а много мъже са доста по-възрастни от съпругите си…