Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Кажи ми, че не съм сама, че няма да ме изоставиш. Кажи, че ще ми помогнеш да реша какво да направя.
Той продължаваше да ме гледа отчуждено, но накрая каза през зъби:
— Не си сама.
— Не можеш да си представиш колко ме беше страх сама вкъщи с тайната, без да мога да говоря с когото и да било. Знаех, че трябва най-напред да кажа на теб. Джонатан. Дължах ти го.
Говори, говори, приканвах го аз наум, кажи ми, че ще признаем участието си в моето падение пред родителите ни и ще постъпиш честно с мен. Кажи ми, че още ме обичаш. Че ще се ожениш за мен.
Затаих дъх, по бузите ми се стичаха сълзи, щях да припадна от силното желание да го чуя да казва тези думи. Но Джонатан не можеше да ме гледа в очите. Сведе поглед към пода.
— Лани, трябва да ти кажа нещо, но ми повярвай, че по-скоро бих умрял, отколкото да го споделя точно сега.
Зави ми се свят, страхът изби по мен като студена пот.
— Какво може да е по-важно от това, което ти съобщих току-що…
— Сгоден съм. Стана тази седмица. Баща ми в момента го обявява пред всички в църквата, но аз трябваше да те намеря и да ти го кажа лично. Не исках да го научиш от някой друг…
Млъкна, защото осъзна, че загрижеността му не значи нищо за мен в този миг. Когато бяхме деца, понякога се шегувахме, че Джонатан още не е сгоден. Намирането на подходящи съпрузи не беше лесна работа и малък град като Сейнт Андрю. Най-видните моми и ергени бързо се харчеха, сгодяваха малки деца дори на по шест години и ако семейството ти не действаше чевръсто, можеше и да не се намери кандидат за теб. Всеки би си помислил, че момче с такова богатство и положение би било добра партия за семействата с дъщери. И точно така си беше, но досега не му бяха намерили годеница, нито имаше кандидати за сестрите му. Джонатан казваше, че е заради амбициите на майка му. Тя не смятала нито едно семейство в града достойно за децата й. Искала да им намери половинки чрез някои от деловите партньори на баща му или чрез семейните си връзки в Бостън. Имаше запитвания, някои изглеждаха по-сериозни, но накрая не се стигаше доникъде и Джонатан наближи двайсетия си рожден ден без невеста.
Почувствах се така, сякаш някой ми разряза корема с нож.
— За кого?
Той поклати глава.
— Не е време сега да говорим за тези неща. Трябва да обсъдим положението ти…
— Коя е тя? Настоявам да знам — извиках.
В погледа му имаше колебание.
— Едно от момичетата на семейство Макдугъл. Еванджелин.
Макар че сестрите ми бяха близки с дъщерите на Макдугъл, не ми беше лесно да се сетя коя от тях е Еванджелин, защото бяха много. Семейството имаше седем момичета, всичките надарени с онази особена шотландска красота — високи и едри; с червени къдрави коси и медни лунички като пъстърви през лятото. Представих си госпожа Макдугъл, която бе практична и добродушна, с непокорни очи, може би по-способна от съпруга си, който преживяваше от земеделие, но всички знаеха, че тя е причината за добрите печалби и за издигането на семейството в йерархията на градчето. Опитах се да си представя Джонатан с жена като госпожа Макдугъл до себе си и веднага ми се прииска да се свлека в краката му.
— И смяташ да приемеш този годеж? — попитах аз.
— Лани, не знам какво да кажа… Не мога…
Взе ръката ми и се опита да ме натика в един прашен ъгъл.
— Договорът със семейство Макдугъл е подписан, всичко вече е обявено официално. Не знам как родителите ни биха погледнали на нашата… ситуация.
Можех да поспоря с него, но знаех, че е безсмислено. Бракът беше сделка за увеличаване на благосъстоянието и на двете семейства. А никой не би пропуснал възможността да се свърже с клана Сейнт Андрю, не и заради нещо толкова банално като извънбрачна бременност.
— С болка го казвам, но срещу нашия брак би имало възражения — продължи Джонатан, като се стараеше да бъде мил. Аз поклатих уморено глава; нямаше нужда да ми го казва. Баща ми може и да беше уважаван от съседите си за добрите си преценки, но семейство Макилврий нямаше какво да предложи на бъдещите си сродници, защото беше бедно и половината му членове бяха католици.
След кратко мълчание попитах с дрезгав глас:
— Еванджелин тази след Морийн ли е?
— Тя е най-малката — отвърна Джонатан. Поколеба се и добави: — На четиринайсет е.
Значи най-малката. Представих си бебето, което сестрите й носеха на ръце, когато идваха у нас, за да бродират с Мейв и Глинис. Хубава кукличка, облечена в бяло и розово, с мека златиста косичка и ужасно ревлива.