Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
С облекчение в сърцето, но все още много уплашена, Флорънс се почувствува освободена и затича към ъгъла. Когато стигна дотам, тя погледна назад и видя как главата на Добрата мисис Браун наднича иззад ниския дървен вход, където й бе дала последните разпореждания, а също и как юмрукът й се размахва към нея. Но макар че след това при тревожния спомен за старицата непрекъснато се обръщаше назад — поне всяка минута, — тя повече не я видя.
Флорънс стоеше там, наблюдаваше голямото движение по улицата и то все повече и повече я смущаваше. А междувременно часовниците сякаш се бяха наговорили никога повече да не удрят три часа. Най-накрая камбанариите обявиха три часа. Една прозвуча съвсем наблизо, така че не можеше да има грешка и след като често поглеждаше през рамо, често се отклоняваше и все така често се връщаше назад, за да не би всесилните шпиони на мисис Браун да се разярят, тя забърза с всичка сила, обута в старите си обувки, стиснала здраво заешката кожа в ръка.
Всичко, което знаеше за кантората на баща си, бе, че тя принадлежи на фирмата „Домби и Син“ и че представлява могъща сила в Сити. Така че тя можеше само да пита за фирмата „Домби и Син“ в Сити и тъй като спираше главно деца — понеже се страхуваше да се обръща към възрастни хора, — в действителност ползата беше малка. Но поради това, че след известно време взе да пита за самото Сити и за момент изостави втората част от въпроса си, тя постепенно започна да напредва към сърцето на този могъщ район, управляван от ужасния лорд-мер.
Уморена от ходене, подминавана и блъскана от хората, зашеметена от шума и бъркотията, разтревожена за братчето си и бавачките, ужасена от преживяното и от перспективата да срещне в променения си вид гневния си баща, еднакво объркана и уплашена от изминалите, настоящите, както и от бъдещите събития, Флорънс следваше трудния си път с насълзени очи и веднъж-два пъти неволно се спря да облекчи с горчиви ридания измъченото си сърце. Но в тези одежди малко хора й обръщаха внимание и ако тя привличаше погледа на някои, то те смятаха, че тя е обучена да предизвиква състрадание и я отминаваха. Флорънс призова на помощ всичката твърдост и устойчивост на характера си, преждевременно формиран и закален от тежките изпитания, и без да се отклонява от поставената си цел, упорито се устреми към нея.
Цели два часа бяха изтекли този следобед от момента, в който бе започнала странното си пътешествие, когато, избягала от шума и грохота на една тясна уличка, препълнена с каруци и фургони, тя съзря нещо като пристан или кей на реката, където се виждаха пръснати наоколо множество пакети, бурета, кутии, големи дървени везни, малка дървена къщичка на колела, пред която, загледан в околните мачти и лодки, стоеше един едър човек и си свирукаше, със затъкнат зад ухото молив и ръце в джобовете, сякаш бе почти приключил работата си за деня.
— Какво има? — попита човекът, като случайно се обърна. — Няма какво да търсиш тук, момиченце. Махай се!
— Извинете, това ли е Сити? — попита разтрепераната дъщеря на Домби.
— Да, това е Сити. Смятам, че ти е добре известно. Махай се! Няма какво да търсиш тук.
— Благодаря, аз нищо не търся тук — бе последвалият плах отговор, — само искам да разбера как се отива до фирмата „Домби и Син“.
Човекът, обърнал се нехайно към нея, изглежда, така бе удивен от думите й, че като я погледна внимателно в лицето, отвърна:
— Че какво можеш ти да искаш от фирмата „Домби и Син“?
— Да разбера как се отива дотам.
Човекът я изгледа още по-любопитно и в своето изумление така силно потърка главата си отзад, че събори шапката си.
— Джо! — извика той на друг човек-работник, а после си вдигна шапката и отново я постави.
— Тук съм — отвърна Джо.
— Къде е онова младо конте от фирмата „Домби“, което контролираше натоварването на стоките им?
— Тъкмо си тръгна, през другата врата — отговори Джо.
Джо хукна към входа, като викаше, и много скоро се върна, придружен от жизнерадостно на вид момче.
— Ти си момче за всичко на Домби, нали? — попита първият.