Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Когато наближиха входа, Нефертити слезе от паланкина и се втурна към групичка фигури, облечени в черни наметала, застанала на сянка в тунела. Думите й, изпълнени с тревога, достигнаха до Джейк и приятелите му, които бяха изтикани напред, за да последват принцесата.

— Чух, че баща ми се е събудил!

Най-високият от групата пристъпи напред и се поклони дълбоко. Лицето му остана скрито от качулката. Върху робата, която го покриваше чак до глезените, с червени конци бе избродиран символът на Кръвта на Ка. Когато се изправи, той свали качулката от главата си.

Марика ахна и прикри устата си с длан.

Мъжът бе красив като филмова звезда, приличаше на египетски двойник на Джеймс Бонд. Очите му блестяха, чертите на лицето му бяха едновременно сурови и фини, а брадичката му бе квадратна. Усмихна се едва-едва на Нефертити, което загатна за емоциите, скрити под повърхността.

Джейк знаеше, че реакцията на Марика няма нищо общо с холивудското излъчване на мъжа. Причината се криеше в онова, което блестеше на челото му. Над веждите му бе татуирано трето око, рисунката бе толкова съвършена, че окото приличаше на истинско.

— Такива добри новини — каза мъжът. — Фараонът наистина се събуди и ви призова в покоите си.

— Трябва да отида при него! — Нефертити заобиколи мъжа и продължи към сводестия тунел в основата на пирамидата.

— Какво да правим със затворниците ви? — извика подире й мъжът.

Нефертити погледна назад и сви вежди в израз на раздразнение.

— Оставям ги на теб, магистър Кре. Твърдят, че идват от Калипсос.

Мъжът се стресна от изненада. За миг тъмна сянка премина през иначе красивото му лице. Но тя изчезна бързо като риба, която се гмурка във водата.

— Калипсос… не може да бъде.

Нефертити разсея съмненията му с махване на ръка.

— Оставям на теб и на твоята вещица да решите това. Аз трябва да се видя с баща си.

Очите на магистър Кре — и трите — се впериха последователно в Джейк, Марика, Пиндор, Ба’чук и Кейди.

— Отведете ги в тъмницата. Ще ги разпитам веднага.

Това не ми звучи добре.

Стражите ги заобиколиха плътно.

Кейди понечи да възрази, но върхът на едно копие я бодна леко през блузата. Тя го отмести рязко.

— Ей, знаеш ли колко струва тази блуза?

Докато ги отвеждаха към пирамидата, Джейк погледна един от стражите. Очите им се срещнаха. Едрият мъж се чувстваше неловко. Момчето знаеше причината.

— Ние ти помогнахме — прошепна то — Там, на небесния кораб.

Стражът не пророни нито дума. Докато преминаваха покрай магистър Кре, не отдели поглед от него. Предупреди Джейк да мълчи с едва доловимо поклащане на глава.

Когато се озоваха в двореца, стражите ги поведоха по тясна, спираловидна рампа, нещо като стълба без стъпала, осветена с факли, която се спускаше дълбоко под земята. Под ниския таван се стелеха пушеци, които се опитваха да намерят излаз навън.