Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Но тази болка не бе от значение, след като досега бе изпитвал само нея.
Положи жалкия си товар в ръцете на Аларик.
- Бих желал да почетем този мъж с древните погребални ритуали. Бил е пехотинец от армията на Александър и е оцелял две хилядолетия в Пустошта.
Аларик кимна в знак на съгласие.
- Така да бъде, в чест на това, че е оцелял и на жертвата му
Джъстис отметна глава назад и се изсмя безчувствено без капка хумор.
- Нямаше никаква причина зад заблуденото му действие, макар че себеотрицанието само по себе си заслужава да бъде почетено. Но не трябваше да го прави за мен. Не и за мен.
Вен и Конлан се приближиха зад него. Двамата едновременно обвиха ръце около него и го прегърнаха силно. В този момент, най-накрая бяха повече, отколкото побратими или другари. Бяха братя - семейство. За минута Джъстис си позволи да почувства това, което изпитват другите. Топлото усещане, че принадлежиш някъде. Но след това ги отблъсна.
- Не си и помисляйте да ме включите в царското си потекло, все пак раждането ми е прост инцидент - изръмжа той. - Ние сме братя, но само по име и няма да го приема по друг начин. Не искам нищо освен да се освободя от тежестта на нежеланата саможертва на този човек.
Нежен шум привлече вниманието му, звукът на отрицанието, изречен без думи. Беше тя. Бе Кийли. Болката почти бе измила знанието му за нейното присъствие. Погледна нагоре, право в очите й. По-зелени от изумруд и по-дълбоки от океанските течения, които ги заобикаляха. Бе поставила едната си ръка на гърлото, а копринено нежната й кожа го омайваше. Искаше да я държи в прегръдките си, да положи глава на извивката, където рамото и вратът се срещаха и никога да не я пуска.
Когато заговори, кадифеният й глас жегна нещо в душата му И в двете му души.
- Не го прави - каза тя, а гласът й бе така дрезгав, че по гръбнака му преминаха тръпки и топли вълни. - Не омаловажавай дара му В историята няма по-голяма чест от саможертвата, а този клет човек даде живота си, за да може ти да си свободен.
Той замръзна, и двете половини на душата му бяха хванати в капана на скръбта в гласа й. Всяка фибра от неговото същество жадуваше за нея, отчаяно искаше да я опознае. Да я държи в прегръдките си, да я притежава.
Никога нямаше да бъде достатъчно добър за нея. Но отдавна вече не му пукаше.
- Искаш да го почета? Твоите желания са заповед за мен, милейди - изръмжа той, изгубил контрол. Способен единствено да се фокусира върху нея. Върху това да я направи своя. -Почитам саможертвата му и твоята към мен.
След тези думи и беглото знание за силите на нереидите, които притежаваше, но никога не бе използвал, той се затича към Кийли, сграбчи я силно в обятията си и пожела да се намират на друго място. Само те двамата. Пожела си да отидат в убежище, което не бе посещавал от повече от двеста години.
Гъста, синьо-зелена мъгла се появи от нищото и ги обгърна, последното, което видя бяха шокираните лица на Аларик и братята му След това, преди тя да има време да му се противопостави, Джъстис затегна хватката си около Кийли и затвори очи, докато мракът ги поглъщаше.
Глава 14
Атлантида
Пещера под Храма на Нереидите
Съзнанието на Кийли се разкъса на парчета, преди да се събере отново. Оцветени в прекрасни цветове частици, приличащи на пясъчна буря, създадена от луд художник, се въртяха непрестанно около нея. Продължи няколко секунди, по някаква причина го знаеше, независимо че усетът й за време и пространство не бе в силата си. В един и същи момент съществуваше и не съществуваше в няколко различни реалности, но във всяка една от тях я държаха ръце, силни като стомана и бе притисната към здрави като скала гърди. Ако стоманата и скалите излъчваха топлина като от пещ и миришеха на кръв и мръсотия.
Внезапно водовъртежът изчезна и тя се приземи на крака на каменен под. Само силата на Джъстис и неговият баланс я държаха да не падне. Чакаше, стиснала силно клепачи, вдишваше бавно и накъсано, докато не се почувства достатъчно добре, за да отвори очи, да проговори и да се движи без опасността да изхвърли съдържанието на бунтуващия й се стомах.
Хватката му се затегна, като все повече и повече я притискаше в обятията си и страхът й надви гаденето. Отвори рязко очи и се опита, с всичката сила, която можеше да събере, да се изплъзне от прегръдката му Можеше да си спести усилието, защото да се пробва да се измъкне от него, беше сякаш да бута камъни по време на срутване, усещането бе еднакво.