Безсънна (Търсачът в дълбините)

Лукас сви рамене, стиснал челюст, но все така не откъсваше очи от пода. Останалите от клана Делос се стрелнаха помежду си с поглед. Хелън премести поглед от едно лице към друго, а после вдигна ръце в пристъп на безсилно раздразнение.

— Вие не го познавате — заяви тя отбранително на всички.

— Нито пък ти — възрази Лукас рязко. Вдигна поглед и срещна очите й за пръв път от седмица и силата на гневното му изражение направо изкара въздуха от дробовете на Хелън. За миг се възцари напрежение и всички се вцепениха, наблюдавайки Лукас. Той сведе поглед.

— Но той не е такъв — изрече Хелън с глас, съвсем малко по-силен от шепот, и поклати глава. — Орион никога не би могъл да бъде тиранин. Той е наистина мил и, ами, състрадателен.

— Също и Хадес — каза Касандра, сякаш говореше за отдавна изгубен приятел. — От всички богове Хадес е най-състрадателният. В края на краищата, говори се, че именно той гледа заедно с теб, когато целият ти живот преминава светкавично пред очите ти. Може би именно състрадателността на Орион го превръща в подходящия заместник за Хадес.

Хелън нямаше понятие как да възрази на това, но знаеше в сърцето си, че е погрешно от страна на Касандра да сравнява Орион с Хадес или да го нарича тиранин. Орион беше толкова изпълнен с жизненост и оптимизъм — дори я беше разсмял в ада. Как подобен човек можеше да заеме мястото на Хадес и да се превърне в полубожествената версия на бога на мъртвите? Не пасваше.

— Нищо от това не е окончателно решено, Хелън — каза Ариадна, когато видя колко се разстройва Хелън. — Щом казваш, че Орион е добър човек, аз ти вярвам.

— Орион е претърпял много изпитания заради Фуриите и е готов да рискува живота си, за да ми помогне да се справя с тях, така че никой друг да не страда, както е страдал той. Това не е нещо, което един лош човек би направил — настоя Хелън.

— Звучи, сякаш го познаваш по-добре, отколкото твърдеше — каза Лукас сковано.

— Говорила съм с него само два пъти, но там долу времето тече различно. Сякаш минаха дни. Не казвам, че знам всичко за него, защото не е така. Но му имам доверие.

Хелън почувства как от Лукас се излъчват вълни на раздразнение, но той не каза и дума повече. В известно отношение би предпочела да й се беше развикал отново. Поне щеше да знае какво мисли той.

— Да се надяваме, че си права, Хелън. Заради всички ни — каза Касандра замислено. После се изправи и отиде до свитъците, на практика отпращайки всички. Схванали намека, те до един се изнизаха от библиотеката и се отправиха към кухнята.

Ноел беше приготвила мини пиршество, за да отпразнуват ръкополагането на първите нови жреци и жрици на Аполон вероятно от милиард години насам. Хелън бе принудена да се усмихне на подредената трапеза, оценявайки факта, че семейство Делос отбелязваше кажи-речи всичко с храна. Спорове, празненства, съвземане след болест — всички важни повратни точки, а понякога — обикновените неделни сутрини заслужаваха обилна трапеза. Това превръщаше къщата им в дом. Хелън знаеше, че е тяхна братовчедка и че е част от това семейство, но вече не се чувстваше добре дошла. Знаеше, че ако тя остане, Лукас ще си тръгне. Тя изостана назад, изпитвайки неохота да влезе в кухнята.