Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Тогава би трябвало да знаеш, че е почти невъзможно да успееш да минеш през това място, без някой там да ти помогне — каза Хелън и гласът й пресекна леко при мисълта колко зле изглеждаше той. Но тя не се отказа. — А Орион ми помага, не ме разсейва. Пое много рискове, за да е там и да ме подкрепя, и знам в сърцето си, че иска да спре Фуриите също толкова силно, може би дори повече, отколкото го искаме ние. Не вярвам, че той е злият Тиранин, за когото говорят всички. И няма да съдя приятеля си на основата на някакво древно пророчество, което може и да не е, но може и да е куп поетични безсмислици.
— Това е чудесно от твоя страна, Хелън, но помни, че в пророчествата винаги има зрънце истина, независимо колко поезия е натрупана като глазура отгоре им.
— Какво ти става? Никога не си говорил така! — възкликна Хелън, като извиси гласа си до вик за първи път. Не я беше грижа дали цялото семейство ще дотича и ще ги види двамата насаме. Направи още една крачка към него и този път той отстъпи назад. — Едно време се присмиваше на тези глупости за „неизбежната съдба“.
— Именно.
Не беше нужно Лукас да довършва мисълта си на глас. Хелън знаеше, че той говори за тях двамата. В очите й започнаха да парят сълзи. Хелън знаеше, че не може да дава воля на емоциите си пред него, иначе щеше наистина да изгуби контрол. Преди да успее да се разплаче, тя скочи в нощното небе и литна към вкъщи.
Зазоряването наближаваше. Небето започна да избледнява от най-наситеното черно до среднощно синьо, а скоро щеше да се освети от пищните цветове на изгрева. Дафна не знаеше дали това е добре или не. Беше спряла да трепери преди часове, което означаваше, че изпада в хипотермия. Слънцето щеше да я стопли, но щеше също и да я обезводни допълнително. Беше изчерпала повечето вода в тялото си, създавайки несмъртоносни мълнии, които да запраща по Тантал, а това беше преди да се хвърли в океана, преди повече от двайсет и седем часа.
Размърда се върху парчето плавей, в което се беше вкопчила, след като се хвърли през прозореца. Беше паднала от повече от трийсет метра в кипящите вълни, а след това се беше блъскала многократно в скалите. Дълбоката рана на челото й се беше затворила, а три от четирите й счупени ребра бяха зараснали, но четвъртото нямаше да продължи да заздравява, докато не поемеше храна и вода. Лявата й китка също беше още счупена, но ребрата я измъчваха най-много. Струваше й се, че всеки дъх, всяко надигане и спадане на водата, са й последни.
Но не съвсем.
Дафна вдигна глава и мъчително я изви, за да потърси суша. Приливът сменяше посоката си. Щеше да я върне по-близо до брега, както предишната сутрин. Можеше само да се надява, че пазачите на Тантал или се бяха отказали да я търсят, или че приливът я е запратил достатъчно надалече, за да може да остави жалката си колекция от бракувана рибарска мрежа, стиропор и клонки да изплува на брега. Знаеше, че няма да може да издържи цяла вечност във водата. Салът й започваше да потъва. Независимо от пазачите, Дафна щеше да е принудена скоро да отиде на брега или да се удави.
Остана скрита, като хвърляше поглед към брега всеки път, когато големите вълни го позволяваха. Видя как едър мъж тича към ръба на водата, толкова бързо, че очите на простосмъртен не можеха да го видят. Той се разсъблече до кръста, докато се носеше устремено през пясъка: русите му къдрици проблясваха в златно в първите припламващи лъчи на зората.
Любимият й Аякс, истински син на слънцето, беше дошъл със зората да я спаси.
Дафна се опита да извика от радост, но откри, че може само да изхрипти през отеклото си гърло. Макар че от това напуканите й устни се разкървавиха, тя се усмихна при вида на красивия си съпруг, който точно се канеше да я вземе в обятията си и да я отнесе далече от всяка опасност. Точно както беше правил винаги, преди да го убият.
Ако можеше да извика тогава, Дафна щеше да го направи. Аякс беше мъртъв — спомни си тя отново и болката беше толкова голяма, колкото и в онзи първи миг. Защо да се бори за живота си толкова упорито, когато нейният любим я чакаше край река Стикс? Помисли си за ужасната лъжа, която бе разказала на дъщеря си, и за миг съжали, задето е оставила Хелън да вярва, че е братовчедка на Лукас, сега, когато тя, Дафна, щеше да умре. Раненото й тяло се отпусна, а очите й все още бяха приковани върху двойника на нейния съпруг.