Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Влизай вътре и яж! — нареди Клеър бодро, като се появи зад нея.
— Ха! Толкова слаба ли изглеждам?
— По-слаба.
— Не мога да го направя, Клеър — каза Хелън дрезгаво.
— Той вече си тръгна, знаеш ли. Току-що отлетя. Но разбирам — сви рамене Клеър. — Кофти е, че не искаш да останеш и да празнуваш, но не те обвинявам. Аз също не бих се чувствала удобно.
— Това беше наистина смело от твоя страна, знаеш ли — каза й сериозно Хелън. — Иска се голям кураж да се присъединиш към жреците.
— Трябваше да го направя по-рано — отвърна Клеър тихо. — Оставих те да се луташ там долу твърде дълго без никаква помощ, и… ами, погледни се. Толкова съжалявам, Лени.
— Толкова ли е зле, а?
— Да — каза Клеър без заобикалки. — Изглеждаш наистина тъжна.
Хелън кимна, приемайки коментара. Знаеше, че приятелката й не се държи жестоко, а просто честно. Тя прегърна Клеър и се измъкна от задната врата, преди някой друг да успее да я покани да влезе и да седне. Точно се готвеше да отлети, когато чу някой да се приближава през моравата към нея.
— Само ми кажи, че не го оставяш да командва парада там долу — изрече Лукас с нисък глас. Спря, докато беше на десетина стъпки от нея, но въпреки това тя се отдръпна от него. В позата му имаше нещо войнствено, което не се хареса на Хелън.
— Не го оставям — каза тя. — Орион не е какъвто си мислиш. Казах ти, той просто иска да ми помогне.
— Правилно. Сигурен съм, че това е всичко, което иска. — Лукас поддържаше тона си равен и студен. — Можеш да флиртуваш с него колкото си искаш, но знаеш, че не можеш наистина да бъдеш с него, нали?
Челюстта на Хелън увисна.
— Не съм с него — тросна се тя, останала почти без дъх от потрес.
— Целият смисъл е да се задържат Династиите разделени — каза Лукас горчиво, без да обръща внимание на отричането й. — Независимо колко очарователен е този тип Орион или колко пъти ти дава якето си назаем, не забравяй, че той е Наследникът на две Династии, а ти си Наследница на друга. Никога не можете да се обвържете един с друг.
— Хубаво, ще се опитам да устоя да не се омъжа за него в онзи сладък малък параклис в ада. Нали се сещаш, онзи точно до противната яма с трупове? — Хелън кипеше от гняв. Искаше й се да му се разкрещи, но се застави да не повишава глас. — Това е нелепо. Защо изобщо ми казваш всичко това?
— Защото не искам да се увлечеш по някакъв долен римлянин само защото външността му е наслада за окото.
— Не говори така за Орион — изрече Хелън с нисък, предупредителен тон. — Той ми е приятел.
Хелън беше виждала Лукас да се разгневява много пъти преди, но никога не го беше чувала да оскърбява някого толкова грубо. Това беше под достойнството му. Той като че усети разочарованието й и трябваше да извърне поглед за миг, сякаш също беше разочарован от себе си.
— Добре. Имай си твоя приятел тогава — каза Лукас спокойно, отново с овладяно изражение, — но помни, че тази задача е твоя. Оракулът каза, че ти си тази, която трябва да я изпълни. Не се разсейвай. Това, което се опитваш да направиш в Подземния свят, е толкова трудно, че може и да не е нужно Тиранинът да се бие с теб, за да те доведе до провал. Може би е нужно единствено да отклони вниманието ти.
Внезапно на Хелън й втръсна да слуша наставления от Лукас. Той нямаше право да й казва как да се държи и определено не трябваше да й напомня какъв е дългът й. Тя пристъпи по-близо до него.
— Не се разсейвам и знам, че това е моя задача. Но сама не стигам доникъде. Нямаш представа какво е да си там долу!
— Напротив, имам — прошепна той дрезгаво, още преди Хелън да е свършила да говори. После Хелън си спомни. Лукас също беше слизал в Подземния свят, в нощта, когато паднаха. Сега тя беше достатъчно близо до него, за да види очите му, и те бяха толкова тъмносини, почти черни и хлътнали. Лицето му изглеждаше по-слабо и прекалено бледо, сякаш не беше виждал слънце от седмици.