Академия за вампири

— При вълците, както и при много други подобни животински видове, е характерно наличието на водачи, самки и самци, с които цялата останала глутница се съобразява. Тези водачи почти винаги са физически най-силните екземпляри, макар че много пъти крайният изход от сблъсъците между тях зависи доста от волята за победа и други лични качества. Когато един самец водач бъде предизвикан и победен, той може да бъде прогонен от глутницата и дори да бъде нападнат.

Сепнах се, отърсих се от бляновете си и се постарах да съсредоточа вниманието си само върху госпожа Майснър.

— Повечето предизвикателства и единоборства настъпват през периода на съвкупление — продължи тя. Това естествено причини вълна от хихикания в класа. — При повечето глутници двойката водачи са единствените, които се съвкупяват. Ако самецът водач е застарял и изглежда уморен, някой по-млад вълк може да си повярва, че е дошъл неговият ред да го замени. Младокът обаче често не осъзнава колко опасно може да го нарани по-опитният вълк.

Тези разкази за съперничествата между младите и по-старите опитни вълци нещо не се връзват, помислих си аз, въпреки че останалото в урока ми изглеждаше достоверно. Навярно сред светските кръгове в Академията, реших аз с горчивина, се срещат немалко вълци водачи и по-млади претенденти за тяхното място.

Мия вдигна ръка.

— А какво можете да ни кажете за лисиците? И при тях ли има водачи?

Целият клас затаи дъх. Чуха се и няколко нервни подхилквания. Никой не очакваше Мия да си позволи това. Госпожа Майснър почервеня, предполагам от гняв.

— Днес се занимаваме само с вълците, госпожице Риналди.

Мия изглежда нямаше нищо против да изтърпи някое и друго мъмрене, стига да спечели всеобщото внимание с дързостта си и когато класа се раздели на групи по двойки за самостоятелна работа, тя през по-голямата част от времето ни зяпаше и се подсмихваше. Чрез връзката ни усещах как Лиса все повече се измъчва, докато кошмарните образи на закланата лисица обсебваха съзнанието й.

— Не се тревожи — побързах да я успокоя аз. — Ще намеря начин да…

— Хей, Лиса — прекъсна ни някой.

Двете вдигнахме очи, когато Ралф Саркози се изпречи пред чиновете ни. Лицето му сияеше от глуповата усмивка — негова запазена марка, а аз не можех да се отърся от предчувствието, че бе дошъл при нас само за да направи впечатление на приятелчетата си.

— Признай си, де — поде той. — Ти си убила лисицата. Опитваш се да убедиш Кирова, че си луда, за да можеш отново да се махнеш оттук.

— Я иди да се чукаш — тихо го напсувах аз.

— Да не би да ми се предлагаш?

— От това, което съм слушала за теб, май няма какво много да се чука.

— Леле — продължи той с още по-закачлив тон. — Май наистина си се променила. Последното, което помня за теб, беше, че никак не ти пука пред кого се събличаш.

— А пък последното, което аз помня за теб е, че си виждал голи жени само по интернет.