Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Опасявам се, че това вероятно е така.
Авторите никога не си приличат много на снимките на кориците на книгите, но когато Ей Джей видя Леон Фридман за пръв път, си помисли, че той наистина, ама наистина няма нищо общо със снимката си. На корицата Фридман бе по-слаб, гладко обръснат и носът му изглеждаше по-дълъг. В действителност приличаше на кръстоска между възрастния Ърнест Хемингуей и Дядо Коледа от някой търговски център – с голям червен нос и шкембе, с бяла брада и игриви очи. Изглеждаше и около десет години по-млад. Ей Джей реши, че причината е в натрупаните килограми и брадата.
– Леон Фридман, изключителен писател – представи се самият той. Придърпа го в сърдечна прегръдка. – Радвам се да се запознаем. Сигурно си Ей Джей. Мацката в "Птеродактил" каза, че си харесал книгата ми. Добър вкус, ако мога да кажа.
– Любопитно ми е защо сте нарекли книгата "роман" – попита Ей Джей. – Как бихте я определили – като роман или по-скоро като мемоар?
– Ами, имаме достатъчно време да обсъждаме това, нали така? Дали не ти се намира нещо за пийване? Малко старо вино винаги прави тези събирания по-приятни.
Исмей бе осигурила студен чай и минисандвичи за събитието, но не и алкохол. Партито бе обявено за два часа следобед в неделя и тя бе решила, че алкохол няма да е нужен, нито пък ще подхожда на атмосферата. Ей Джей се качи на горния етаж за бутилка вино.
Когато се върна, Мая седеше на коляното на Леон Фридман.
– Харесвам "Късно разцъфване" – казваше тя, – но не съм сигурна, че съм точният ѝ таргет.
– Хаха, това е много интересно наблюдение, малко момиченце – отвърна Фридман.
– Правя много такива. Единственият друг писател, когото познавам, е Дениъл Париш. Чували ли сте за него?
– Не съм сигурен.
Мая въздъхна.
– С вас се говори по-трудно, отколкото с Дениъл. Коя е любимата ви книга?
– Не знам дали имам такава. Защо не ми кажеш вместо това какво искаш за Коледа?
– За Коледа? – повтори Мая. – Тя е чак след четири месеца.
Ей Джей свали дъщеря си от скута на Фридман и му даде в замяна чаша вино.
– Благодаря от сърце – каза той.
– Ще имате ли нещо против да подпишете няколко книги преди представянето? – Ей Джей поведе Фридман към задната част на книжарницата и го настани на маса с кашон книги и химикалка. Спря го, когато видя, че той се кани да се подпише на корицата на книгата. – Обикновено авторите се подписват на титулната страница.
– Съжалявам, нов съм в това.
– Няма нищо – отвърна Ей Джей.
– Ще ми обясниш ли, младежо, какво точно представление искаш да изнеса тук?
– Добре... Ще кажа няколко думи за вас и после мисля, че може да представите книгата, да споделите какво ви е вдъхновило, такива неща. После ще е хубаво да прочетете няколко страници, след което да отговорите на въпроси от публиката, ако има време. Освен това ще имаме нещо като конкурс в чест на книгата и за нас ще е удоволствие вие да изберете победителя.
– Звучи фантастично – каза Фридман. – ФРИДМАН – натърти бавно той, докато се подписваше. – Лесно е да се пъхне едно "й" в повече.
– Така ли? – попита Ей Джей.
– По-плавно би звучало, не мислиш ли?
Авторите са ексцентрични хора, каза си Ей Джей и реши да не обръща внимание.
– Изглежда се разбирате много добре с децата.
– А-ха... Често играя Дядо Коледа в местния "Мейсис" по Нова година.
– Така ли? Доста необичайно.
– Предполагам, че съм му хванал цаката.
– Исках да кажа... – Ей Джей млъкна, опитвайки се да реши дали това, което се канеше да каже, няма да обиди Фридман. – Имах предвид, че вие все пак сте евреин.
– О, да...
– В книгата си обръщате голямо внимание на това. Отклонил се от правия път евреин. Така ли трябва да се каже?
– Може да го кажеш както си искаш – кимна Фридман. – А между другото, имаш ли нещо по-силно от вино?
Фридман бе изпил вече няколко питиета, когато дойде време за представянето на книгата и четенето, и Ей Джей предположи, че това е причината да изрежда донякъде хаотично странно звучащи имена и чужди фрази: Чапака, Apres moi le deluge, "Хадаш" L'chaim, хала[66] и т.н. Някои писатели не се чувстват удобно, когато четат текстовете си на глас, и след като обявиха, че е време за въпросите от публиката, се оказа, че Фридман е от тях. Всъщност той бе повече от лаконичен.
В.: Как се почувствахте, когато жена ви почина?
О.: Тъжен. Много тъжен.
В.: Коя е любимата ви книга?
О.: Библията. Или "Вторници с Мори"[67]. Май все пак Библията.
66
Чапака – малко селище с по-особен статут в окръг Уестчестър, Ню Йорк; Apres moi le deluge – "След мен и потоп" – фраза, приписвана на мадам Помпадур; "Хадаш" – крайно лява политическа коалиция в Израел; L'chaim – лахаим (иврит) – "за живот, наздраве", използва се като тост; хала – еврейски традиционен празничен хляб. – Б. Пр.
67
Мемоар от американския писател Мич Албом, изд. "Кибеа", 2011 г. – Б. Пр.