Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
В.: Изглеждате по-млад, отколкото на снимката на корицата.
О.: О, благодаря ви!
В.: Какво е да работиш толкова години за вестници?
О.: Ръцете ми бяха винаги мръсни.
Когато избираше най-хубавата шапка и даваше автографи, бе в по-добра форма. Ей Джей бе успял да събере доста хора и опашката се виеше чак до вратата.
– Трябваше да сложиш преграда, както правим в "Мейсис" – предложи Фридман.
– В моята работа рядко ми се е случвало да имам нужда от преграда за спиране на тълпите – отвърна Ей Джей.
Амелия и майка ѝ бяха последните, които подадоха книгите си за автограф.
За мен е огромна чест да се запознаем каза Амелия.
– С приятеля ми сигурно нямаше да се съберем, ако не беше книгата ви.
Ей Джей опипа годежния пръстен в джоба си. Сега ли беше моментът? Не, прекалено много му напомняше за големия екран на стадиона.
– Я ми дай една прегръдка, малката – каза Фридман на Амелия. Тя се наведе през масата и на Ей Джей му се стори, че старецът надникна в деколтето ѝ. – Такава е силата на литературата.
Амелия го изучаваше с поглед.
– Предполагам. Само че това не е литература в този смисъл, нали? Не е измислица. Наистина се е случило.
– Да, скъпа, разбира се – каза Фридман.
Ей Джей ги прекъсна:
– Може би мистър Фридман искаше да каже, че такава е силата на словото.
Майката на Амелия, която бе с големината на скакалец и с характера на хищна богомолка, се намеси.
– Може би мистър Фридман се опитваше да каже, че връзка, основана на любовта към някоя книга, не може да бъде истинска връзка.
После поднесе ръката си към стареца.
– Маргарет Ломан. Съпругът ми също умря преди няколко години. Амелия, дъщеря ми, ме накара да прочета книгата ви и да я представя в нашия Литературен клуб на вдовиците от Чарлстън. Всички я намериха за великолепна.
– О, колко мило. Как... – Фридман се усмихна широко на мисис Ломан. – Как...
– Да? – попита тя.
Фридман се прокашля, после изтри потта от челото и носа си. Зачервен, приличаше още повече на Дядо Коледа. Отвори уста да каже нещо, после внезапно повърна върху купчина току-що подписани книги и върху отворените бежови обувки "Ферагамо" на майката на Амелия.
– Явно съм пийнал малко повече – оправда се Фридман.
– Очевидно – съгласи се мисис Ломан.
– Мамо, апартаментът на Ей Джей е отгоре. Качи се, за да се оправиш – предложи ѝ Амелия.
– Той живее над книжарницата? – попита мисис Ломан.
– Не си споменавала тази симпатична подробност от...
В този момент мисис Ломан се подхлъзна върху бързо разрастващата се локвичка от повръщано. Удържа се да не падне, но шапката ѝ – която бе спечелила почетно място на конкурса – бе изгубена кауза.
Фридман се обърна към Ей Джей:
– Моите извинения, младежо. Май попрекалих с пиенето. Цигара и свеж въздух понякога ми оправят стомаха. Ако някой може да ме изведе навън...
Ей Джей го поведе към вратата.
– Какво стана? – попита Мая. След като бе установила, че дрънкането на Фридман не е по нейния вкус, се бе върнала към "Похитителят на мълнии"[68]. Приближи до масата за подписване и когато видя повръщаното, повърна и тя.
Амелия се втурна към нея.
– Добре ли си?
– Не очаквах да видя това – каза Мая.
Междувременно в алеята отстрани на книжарницата Леон Фридман повърна отново.
– Мислите ли, че е хранително отравяне? – попита го Ей Джей.
Фридман не отговори.
– Може би е от пътуването с ферибот? Или от цялото това вълнение? От жегата? – Ей Джей не беше сигурен защо изпитваше нужда да говори толкова много. – Мистър Фридман, да ви донеса ли нещо за ядене?
– Имаш ли запалка, приятел? – попита Фридман дрезгаво. – Оставих своята в чантата си вътре.
Ей Джей се втурна в книжарницата. Не успя да намери чантата на Фридман.
– ИСКАМ ЗАПАЛКА! – провикна се той. Рядко повишаваше глас. – Сериозно, никой ли от хората, които работят тук, няма запалка?
Почти всички си бяха отишли освен момчето, което беше на смяна на касата, и неколцина гости от срещата с Фридман. Елегантно облечена жена на възрастта на Амелия отвори обемистата си кожена чанта.
– Аз може и да имам, само да проверя.
Ей Джей стоеше там и тъпчеше нервно на място, докато жената ровеше из чантата си, която приличаше по-скоро на пътен сак. Мислеше си, че ето затова не бива да пускат писатели в книжарниците. Жената най-накрая се предаде.
– Съжалявам – каза тя. – Спрях да пуша, след като баща ми почина от емфизема, но мислех, че още може да имам запалка.
– Не, няма проблем. Имам горе, ще се оправя.
68
Първата част от поредицата за Пърси Джаксън на Рик Риърдън. Издадена в България от изд. "Егмонт", 2008 г. – Б. Пр.