Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Къде е Мая? – попита Амелия.
– Приятелят ми Ламбиаз я отведе в Детския музей.
Амелия наклони глава.
– Това не е среща, нали?
Ей Джей се опита да ѝ обясни, че топиари градината е била затворена. Историята му прозвуча изключително неубедително – докато я разказваше, му се прииска да пусне торбата на земята и да избяга.
– Шегувам се – успокои го тя. – Влизай.
Домът на Амелия бе претрупан с вещи, но чист. Имаше кадифен пурпурен диван, малко пиано, маса за дванайсет души, много снимки на нейни приятели и роднини, няколко растения в различно здравословно състояние, едноок котарак на сивокафяви ивици на име Пъдълглъм[60] и, разбира се, навсякъде книги. Къщата ѝ миришеше на това, което готвеше – а то се оказа лазаня и чеснов хляб. Ей Джей свали ботушите си, за да не внася вътре кал.
– Домът ти е точно като теб – каза той.
– Претрупан, без всякакъв стил?
– Еклектичен, очарователен – поправи я, прокашляйки се той, като се опита да не прозвучи прекалено свалячески.
Вечеряха и вече бяха на втората бутилка вино, когато Ей Джей най-накрая събра смелост да я попита какво точно бе станало с Брет Брюър.
Амелия се усмихна леко.
– Ще ти кажа истината, но не искам да ти хрумват погрешни идеи.
– Няма, обещавам.
Тя допи виното си.
– Миналата есен, когато си писахме с теб... Чуй, не искам да мислиш, че съм скъсала с гаджето си, защото разговорите ни са ме накарали да си спомня колко важно е да си на еднаква емоционална вълна с някого, да споделяте една и съща страст. Вероятно звуча глупаво.
– Не – отвърна Ей Джей.
Амелия присви хубавите си кафяви очи.
– Ти беше толкова зъл с мен първия път, когато се срещнахме. Все още не съм ти простила, да знаеш.
– Надявах се, че си го забравила.
– Не съм. Паметта ми е много силна, Ей Джей.
– Бях ужасен – каза той. – В моя защита ще изтъкна, че преживявах труден период – наведе се през масата и отметна една руса къдрица от лицето ѝ. – Първия път, когато те видях, си помислих, че приличаш на глухарче.
Тя приглади косата си.
– Къдриците ми създават кошмарни проблеми.
– Глухарчето е любимото ми цвете.
– Мисля, че то всъщност е плевел – вметна Амелия.
– Всъщност ти си поразителна, знаеш ли?
– В училище някога ме наричаха "Голямото пиле".
– Съжалявам.
– Има и по-лоши имена – каза тя. – Казах на майка ми за теб. Тя се произнесе, че не изглеждаш подходящ материал за гадже, Ей Джей.
– Знам. Съжалявам за това. Защото те харесвам изключително много.
Амелия въздъхна и се зае да разчиства масата.
Ей Джей се надигна.
– Не, моля те. Остави на мен, ти не бива да се движиш – скупчи чиниите и ги премести в миялната машина.
– Искаш ли да видиш онази книга? – попита тя.
– Коя книга? – попита разсеяно Ей Джей, докато накисваше чинията от лазаня във водата.
– Онази в кабинета ми, за която ме питаше. Не дойде ли, за да я видиш? – изправи се тя, приплъзвайки се на платформата си с колелца към патериците. – До кабинета ми се отива през спалнята впрочем.
Ей Джей кимна. Мина припряно през спалнята, за да не изглежда нахален. Беше почти до вратата на кабинета, когато Амелия приседна на леглото и каза:
– Глезенът ме боли, затова се извинявам, ако в съблазняването ми липсва финесът, който обикновено бих вложила.
Ей Джей се опита да остане спокоен, докато се връщаше обратно към леглото ѝ, но той никога не беше спокоен.
След като Амелия заспа, Ей Джей влезе на пръсти в кабинета.
Книгата бе облегната на лампата, както в деня, когато бяха разговаряли по Скайп. Дори на живо корицата бе прекалено протрита, за да се разчете заглавието ѝ. Отвори титулната страница. "Трудно е да намериш добър човек и други истории" от Фланъри О'Конър.
"Мила Ейми, пишеше на страницата. Майка ти каза, че това е любимата ти писателка. Надявам се, не възразяваш, че прочетох първия разказ. Стори ми се малко мрачен, но ми хареса. Пожелавам ти много щастливо дипломиране! Толкова се гордея с теб. Обичам те, завинаги. Татко ти."
Ей Джей затвори книгата и я облегна отново на лампата.
Написа бележка:
"Скъпа Ейми, наистина не мисля, че мога да изтърпя чак до есенния каталог на "Птеродактил", за да дойдеш в Алис Айлънд. Твой Ей Джей Ф."
"Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас"[61]
Марк Твен, 1865 г.
Протопостмодернистична история за пристрастен към хазарта тип и неговата любима жаба. Сюжетът не е нещо особено, но си струва да се прочете заради начина, по който Твен се забавлява с установените правила за наратива. (Четейки Твен, често подозирам, че той се е забавлявал повече, докато е писал, отколкото аз, докато го чета.)
60
Пъдълглъм – герой от "Хрониките на Нарния", блатен мърморец, обитаващ блатата в Североизточна Нарния. – Б. Пр.
61
"The Celebrated Jumping Frog of Calaveras County" – първият разказ на Марк Твен, публикуван на 18.ХI.1865 г., донесъл му национален успех. – Б. Пр.