Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Практика ли е да карат издателя да разчиства след представянето на книгата? – попита жената.
Амелия се разсмя.
– Не. Случайно съм и приятелката на собственика на книжарницата. Помагам му днес.
Жената кимна.
– Сигурно е голям почитател на книгата, за да покани Леон Фридман след всички тези години.
– Да – Амелия понижи гласа си и започна да шепне: – Истината е, че го направи заради мен. Това е първата книга, която харесахме и двамата.
– Много е мило. Като първия ресторант, в който сте ходили заедно, или първата песен, на която сте танцували... Нещо такова.
– Именно.
– Може би е смятал да ви предложи?
– Мина ми през ума.
Амелия изсипа лопатата с боклука в голямото кошче.
– Защо според вас книгата не се продава? – попита след малко жената.
– "Късно разцъфване" ли? Пазарът е много голям. И дори когато една книга е наистина добра, понякога нещата пак не се получават.
– Сигурно е трудно.
– Да не би и вие да пишете?
– Опитвала съм, да.
Амелия спря и я погледна. Жената имаше дълга кестенява коса, с хубава прическа, много права. Чантата ѝ навярно струваше колкото колата на Амелия. Тя ѝ протегна ръка и се представи.
– Амелия Ломан.
– Леонора Ферис.
– Леонора. Като Леон – обади се Мая. Беше изпила един млечен шейк и вече се бе възстановила. – Аз съм Мая Фикри.
– От Алис ли сте? – попита Амелия новата си позната.
– Не, дойдох за един ден. За представянето на книгата.
Леонора се изправи и Амелия сгъна стола ѝ и го подпря до стената.
– Сигурно и вие сте голям почитател на тази книга – отбеляза Амелия. – Както казах преди, приятелят ми живее тук и от опит знам, че не е толкова лесно да се добереш до Алис.
– Не, определено не е – каза Леонора и вдигна чантата си.
Внезапна мисъл осени Амелия и тя се обърна.
– "Никой не пътува без цел. Тези, които са загубени, са искали да се загубят."
– Цитирате "Късно разцъфване" – отвърна Леонора след известна пауза. – Наистина ви е любима.
– Беше – каза Амелия. – "Когато бях млад, никога не се чувствах млад." Нещо такова. Помните ли остатъка от цитата?
– Не – каза Леонора.
– Писателите не помнят всичко, което пишат. Как биха могли?
– Приятно ми беше да се запознаем – Леонора тръгна към вратата.
Амелия сложи ръка на рамото ѝ.
– Вие сте той, нали? Вие сте Леон Фридман.
Леонора поклати глава.
– Не съвсем.
– Какво означава това?
– Много отдавна едно момиче написа роман и се опита да го продаде, но никой не го искаше. Беше роман за възрастен мъж, който изгубва жена си, но в него нямаше свръхестествени създания или някаква дълбока метафизична идея, която да открие нови светове пред хората. Затова момичето реши да смени заглавието на книгата и да я обяви за мемоар.
– Това е... това е... погрешно – заекна Амелия.
– Не, не е. Всичко в романа е все така емоционално вярно, независимо какво литературно определение ще използвате за него.
– А кой беше мъжът?
– Обадих се на агенция за актьори. Обикновено играе Дядо Коледа.
Амелия поклати глава.
– Не разбирам. Защо се съгласихте за представянето? Защо си направихте целия този труд, всички тези разходи? Защо рискувахте?
– Книгата беше пълен провал. А понякога ти се иска да знаеш... да видиш сам, с очите си, че думите ти означават нещо за някого.
Амелия погледна Леонора.
– Чувствам се леко измамена – каза тя накрая. – Но вие сте наистина добър писател, знаете ли?
– Знам – отвърна Леонора Ферис и изчезна надолу по улицата.
Амелия се прибра в книжарницата.
Мая се обърна към нея:
– Денят беше много странен.
– Съгласна съм.
– Коя беше тази жена, Ейми?
– Дълга история.
Мая направи гримаса.
– Далечен роднина на мистър Фридман – обясни Амелия.
Амелия сложи Мая да си легне, сипа си питие и се замисли дали да каже, или не на Ей Джей за Леонора Ферис. Не искаше да го отказва напълно от идеята за литературни събития. Освен това не желаеше да я сметне за глупачка или да се компрометира професионално пред него: беше му продала книга, която се оказа мистификация[69]. А може би Леонора е права. Може би нямаше значение дали книгата е роман, или мемоар? Спомни си за курса по теория на литературата, който бе посещавала в колежа. Какво е истина, питаше ги преподавателят им. Дали мемоарите не са също изкуствено сътворени от съзнанието на авторите им? Винаги заспиваше но време на лекциите, което бе доста смущаващо, тъй като бяха само девет души. След всички тези години Амелия отново потръпна притеснено от спомена.
69
Литературна мистификация – даден текст се представя като дело на измислен автор с цел да се придаде автентичност или авторитетност. – Б. Р.