Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Всичко наред ли е с автора? – попита тя.
– Обичайното – отвърна Ей Джей, докато се запътваше към апартамента си.
Горе намери Мая, останала самичка. Очите ѝ изглеждаха влажни.
– Повърнах, татко.
– Съжалявам – отвърна той, докато ровеше за запалката в чекмеджето. Затръшна го рязко. – Къде е Амелия?
– Ще ѝ предложиш ли? – попита Мая.
– Не, милинка. Не точно сега. Трябва да дам запалка на един алкохолик.
Мая обмисли информацията.
– Мога ли да дойда с теб?
Ей Джей прибра запалката в джоба си и за по-бързо гушна Мая, която вече бе твърде голяма, за да бъде носена.
Слязоха долу, минаха през книжарницата и излязоха навън, където Ей Джей бе оставил Фридман. Главата на писателя бе обвита в облаци дим. Лулата, която държеше унесено в ръката си, издаваше смешен бълбукащ звук.
– Не можах да намеря чантата ви – каза книжарят.
– Била е при мен през цялото време.
– Каква е тази лула? – попита Мая. – Никога не съм виждала такава.
Първият импулс на Ей Джей бе да закрие очите на Мая, но после се разсмя. Фридман наистина ли бе пътувал в самолета с уреди за напушване? Обърна се към дъщеря си.
Мая, помниш ли, когато миналата година четохме "Алиса в страната на чудесата"?
– Къде е Фридман? – попита Амелия.
– Припадна на задната седалка на джипа на Исмей – отвърна Ей Джей.
– Горката Исмей.
– Свикнала е. Тя е медиен ескорт на Дениъл Париш от години – изкриви лице в гримаса Ей Джей. – Мисля, че ще е най-добре да отида с тях.
Първоначалният план бе Исмей да откара Фридман до ферибота и после до летището, но Ей Джей не можеше да причини това на балдъзата си.
Амелия го целуна.
– Ти си добър човек. Ще гледам Мая и ще разчистя тук – каза тя.
– Благодаря ти. Обаче е гадно – каза Ей Джей. – Това е последната ти вечер в града.
– Е, поне беше запомняща се. Благодаря ти, че покани Леон Фридман, макар той да се оказа малко по-различен, отколкото си го бях представяла.
– Съвсем малко – Ей Джей целуна Амелия, после се намръщи. – Мислех си, че всичко това ще бъде по-романтично.
– Беше доста романтично всъщност. Какво по-романтично от дърт развратен пияница, който ти зяпа в деколтето?
– Не само е пияница – Ей Джей показа с жест всмукване от джойнт.
– Може би има рак или нещо подобно? – предположи Амелия.
– Може би...
– Поне изчака, докато събитието приключи.
– Четенето май бе най-лошата част от всичко.
Исмей наду клаксона.
– За мен е – каза Ей Джей. – Наистина ли трябва да прекараш нощта в хотела с майка си?
- Не трябва. Пораснала жена съм вече. Просто тръгваме много рано сутринта за Провидънс.
– Не мисля, че направих на майка ти много добро впечатление – каза Ей Джей.
– Никой не успява. Не бих се тревожила за това.
– Добре, изчакай ме, ако можеш.
Исмей наду клаксона още веднъж и Ей Джей хукна към колата.
Амелия се зае с почистването на книжарницата. Започна с повръщаното и помоли Мая да ѝ помогне с по-малко неприятните отпадъци като изпопадалите и накъсани цветя и пластмасовите чаши. На задната редица от все още неприбраните столове седеше жената, която не бе успяла да намери запалка. Носеше небрежна мека сива шапка и много широка копринена рокля. Дрехите ѝ изглеждаха обикновени, като от евтин магазин, но по кройката и шевовете личеше, че бяха доста скъпи, и Амелия го забеляза.
– За представянето на книгата ли дойдохте? – попита я тя.
– Да – отвърна жената.
– Как ви се стори?
– Авторът бе много забавен.
– Да, вярно е – Амелия изстиска гъбата в кофата. – Не мога да кажа, че отговори напълно на очакванията ми.
– Какво очаквахте? – попита жената.
– Някой по-интелектуален, може би. Това звучи снобско, знам. Може би не е правилната дума. Някой по-мъдър.
Жената кимна.
– Да, разбирам ви.
– Сигурно очакванията ми са били прекалено големи. Работя за този издател. Всъщност това е любимата ми книга от неговия каталог.
– Защо ви е любима? – заинтересува се жената.
– Аз... – Амелия я погледна. Тази жена имаше мили очи. Амелия често се подвеждаше в живота по милите очи на хората. – Загубих баща си неотдавна и предполагам, че нещо в гласа на автора ми напомня за него.
Млъкна и се зае с бърсането на пода.
– Преча ли ви? – попита жената.
– Не, добре сте там, където сте.
– Притеснено ми е като ви гледам как работите.
– Харесва ми да мета, а и вие сте прекалено добре облечена, за да се цапате – каза Амелия, докато минаваше по пода с дълги, ритмични движения на метлата.