Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Ей Джей се прибра малко след десет.
– Как беше пътуването? – попита Амелия.
– Най-хубавото, което мога да кажа, бе, че Фридман не дойде в съзнание през по-голямата част от него. Последните двайсет минути съм чистил задната седалка на Исмей – докладва Ей Джей.
– Е, определено нямам търпение за следващото ви литературно събитие, мистър Фикри – отбеляза Амелия.
– Защо, това не беше ли достатъчно голямо бедствие?
– Не. Всъщност мисля, че всички си прекараха чудесно. И книжарницата продаде доста книги – Амелия се надигна да си ходи. Ако не си тръгнеше сега, нямаше да устои и щеше да му каже за Леонора Ферис. – Трябва да се прибирам в хотела. Наистина тръгваме много рано.
– Не, почакай. Остани още малко – Ей Джей напипа кутийката с пръстена в джоба си. Не искаше лятото да свърши, без да ѝ е предложил, независимо дали бе подходящо, или не. Щеше да пропусне своя момент. Извади кутийката от джоба си и я метна към нея. – Мисли бързо.
– Какво? – каза тя, обръщайки се. Кутийката я удари точно в средата на челото. – Ох! По дяволите, Ей Джей, какво е това?
– Опитвах се да те накарам да не си тръгваш. Мислех, че ще я хванеш, извинявай – пристъпи той до нея и я целуна по главата.
– Хвърли я прекалено високо.
– По-висока си от мен. Понякога не преценявам точно колко.
Амелия вдигна кутийката от пода и я отвори.
– За теб е – каза Ей Джей. – Това е... – отпусна се на едно коляно, хвана дланите ѝ в своите и се опита да не звучи фалшиво, като актьор в пиеса, но изрече думите с почти болезнено изражение: – Нека да се оженим. Знам, че съм като заклещен на този остров, че съм беден, самотен баща и с бизнес, от който няма почти никакви доходи. Знам, че майка ти ме мрази и че съм пълен провал, когато става дума за организиране на литературни представяния.
– Това е доста странно предложение – каза Амелия. – Давай със силните си страни, Ей Джей.
– Мога само да кажа, че... Мога само да кажа, че ще го измислим някак, кълна се. Ще се получи. Когато чета книга, искам в същото време и ти да я четеш. Искам да знам какво мислиш за нея. Искам да бъдеш моя. Мога да ти обещая книги и разговори, и цялото си сърце, Ейми.
Тя знаеше, че той говори истината. По причините, които изброи, наистина бе ужасен избор за партньор за нея и за когото и да било другиго. Пътуването щеше да бъде убийствено. Този мъж, този Ей Джей, беше раздразнителен и заядлив. Мислеше, че никога не греши. Може би наистина никога не грешеше.
Не, грешеше. Безпогрешният книжар не бе разкрил измамата на Леон Фридман. Не беше сигурна защо това бе важно в момента, но беше. Може би бе доказателство за някаква заблуждаваща го момчешка част от него. Тя наклони глава. Ще запазя това в тайна, защото те обичам. Както бе писал Леон Фридман (Леонора Ферис): "Добрият брак е поне отчасти конспирация".
Амелия свъси вежди и Ей Джей си помисли, че ще му откаже.
– Трудно е да намериш добър човек – каза най-накрая тя.
– Имаш предвид разказа на О'Конър? От книгата на бюрото ти. Ужасно мрачен е, за да го споменаваш точно в този момент.
– Не, имам предвид теб. Търся те цяла вечност. Оказа се само на два влака и един ферибот разстояние.
– Можеш да пропуснеш влаковете, ако шофираш – каза ѝ Ей Джей.
– Какво пък знаеш ти за шофирането? – попита Амелия.
Следващата есен, точно след като туристите си тръгнаха, Амелия и Ей Джей се ожениха.
Майката на Ламбиаз, която дойде на церемонията с него, каза на сина си:
– Харесвам всички сватби, но не е ли особено приятно, когато двама зрели хора решат да се съберат?
Тя искаше някой ден и синът ѝ да се ожени пак.
– Знам какво имаш предвид, мамо. Не се втурват в това със затворени очи, нали? – каза Ламбиаз. – Той знае, че тя не е съвършена. Тя знае, че той определено не е съвършен. И двамата са наясно, че няма такова нещо като съвършенство.
Мая бе избрала да носи пръстените, защото бе по-голяма отговорност от работата на момичето с цветята.
– Ако изгубиш цвете, ще ти дадат друго – аргументира се тя. – Но ако загубиш пръстен, всички ще бъдат тъжни завинаги. Този, който носи пръстените, има повече власт.
– Звучиш точно като Амгъл – каза Ей Джей.
– Кой е Амгъл? – поиска да разбере Мая.
– Някой много странен, когото баща ти харесва – обясни Амелия.
Преди церемонията Амелия даде подарък на Мая: малка кутийка с екслибрис вътре, на който пишеше ТАЗИ КНИГА ПРИНАДЛЕЖИ НА МАЯ ТАМЕРЛАН ФИКРИ. На този етап от живота си Мая си падаше много по неща, на които стоеше името ѝ.