Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Седмица по-късно пиарката се обади и каза, че Леон Фридман още не е умрял и е на разположение за гостуване през август.
Ей Джей не бе организирал представяне на книга и автор от години. Причината бе, че той наистина нямаше талант за подобни мероприятия. Последния път, когато в "Айлънд Букс" бе идвал автор, Ник още бе жива. Винаги тя уреждаше всичко, свързано с гостуванията. Ей Джей се опита да си спомни какво правеше жена му.
Поръча книги, окачи из магазина плакати с древното лице на Леон Фридман, разпрати съобщения до местните медии и помоли приятелите и служителите си да направят същото. В литературните събития на Ник винаги имаше някаква закачка, нещо, което привличаше вниманието на хората, затова и той се опита да измисли нещо подобно. Леон Фридман бе стар, а книгата – тъжна. Нито един от тези факти не изглеждаше особено подходящ, за да завъртиш купона около него. Книгата бе романтична, но потискаща. Ей Джей реши да се обади на Ламбиаз. Той препоръча замразени скариди от "Костко", което за него очевидно бе единственото съществено условие за купон, но в този случай не беше подходящо.
– Ей – каза полицаят. – Ако си започнал отново да организираш събития, наистина бих се радвал да видя Джефри Дивър. В участъка всички сме му големи фенове.
После Ей Джей се обади на Дениъл, който с цялата си компетентност:
– Единственото, от което има нужда едно добро представяне на книга, е много, много пиячка.
– Дай ми Исмей на телефона, ако обичаш – каза Ей Джей.
– Това не е особено литературно или оригинално, но какво ще кажеш за градинско парти? – предложи тя. – "Късно разцъфване"? Цъфтене, цветя, сещаш се...
– Да – отвърна той.
– Поканените гости трябва да носят шапки с цветя. Можеш да накараш автора да избере най-хубавата шапка или нещо такова. Един подобен конкурс ще разведри настроението, а и всички твои приятелки майки ще дойдат, пък било то и само за да снимат другите с нелепите им шапки.
Ей Джей обмисли думите ѝ.
– Това звучи ужасно.
– Беше само предложение.
– Но като се замисля, може би е подходящият вид ужасност.
– Ще приема това като комплимент. Амелия ще идва ли?
– Определено се надявам – каза Ей Джей. – Организирам проклетото парти единствено заради нея.
Този юли Ей Джей и Мая отидоха до единствения бижутериен магазин на острова. Той посочи към винтидж пръстен със семпъл обков и квадратен камък.
– Прекалено обикновен – каза Мая. Тя избра жълт диамант, голям колкото "Риц", чиято цена се оказа приблизително като на първо издание на чисто новичък "Тамерлан".
Накрая се спряха на пръстен от 60-те години с диамант в средата и обков от емайлирани цветчета.
– Като маргаритка – каза Мая. – Ейми харесва цветя и щастливи неща.
Ей Джей намираше пръстена за малко крещящ, но знаеше, че Мая е права. Амелия би избрала точно такъв пръстен – който щеше да я направи щастлива. Ако не друго, поне щеше да подхожда на джапанките ѝ.
На връщане към книжарницата Ей Джей предупреди Мая, че Амелия може да не приеме предложението му.
– Тя пак ще ни бъде приятелка – допълни той, – дори да ми каже "не"
Мая кимна, после кимна пак.
– Защо ще каже "не"?
– Ами... по много причини всъщност. Твоят татко не е кой знае какъв улов.
Мая се разсмя.
– Ти си глупав.
– А и живеем на място, до което трудно се стига, а Ейми трябва да пътува много заради работата си.
– На книжния купон ли ще ѝ предложиш? – попита Мая.
Ей Джей поклати глава.
– Не, не искам да я излагам.
– Защо това да я излага?
– Нали се сещаш, не искам да се чувства принудена да каже "да" само защото наоколо ще има и други хора.
Когато Ей Джей бе на девет години, баща му го заведе на мач на "Джайънтс". Седяха до една жена, която на полувремето получи предложение от приятеля си, като го излъчиха на големия екран. Да, каза жената, когато камерата я показа. Но веднага след като мачът започна отново, тя се разплака неудържимо. След този случай Ей Джей вече не харесваше американския футбол толкова.
– А може би не искам и аз да се изложа.
– Тогава след купона? – каза Мая.
– Да, може би ще събера смелост.
Ей Джей погледна замислено към дъщеря си.
– Ти съгласна ли си с това впрочем?
– Да, всичко е наред – кимна тя и после свали очилата си и ги изтри в тениската си. – Татко, аз ѝ казах за топиарите.
– Какво за тях?
– Казах ѝ, че дори не ги харесвам и че още тогава бях убедена, че отиваме в Роуд Айлънд, за да я видиш.
– Защо си ѝ го казала?
– Преди няколко месеца тя ми сподели, че понякога е трудно да те разбере човек.