Книжарничка на острова

– Не, аз... Е, просто мисля за теб. Няма да бъде практично да се преместиш на Алис. Това искам да кажа.

– Така е, няма да бъде практично – отвърна тя и направи сърце на гърдите му с боядисания си в искрящорозово нокът.

– Какъв е този нюанс? – попита Ей Джей.

– "Гледай през розови очила" – отвърна Амелия.

Сирената на ферибота изсвири и тя се качи, за да се прибере у дома.

Тази пролет, докато чакаха автобуса на "Грейхаунд Лайнс"[64], Ей Джей каза на Амелия:

– Има три месеца в годината, в които човек дори не може да се доближи до острова.

– Да, по-лесно ще ми е да пътувам до Афганистан – съгласи се тя. – Впрочем харесва ми как повдигаш темата, докато сме на автобусната спирка.

– Опитвам се да не мисля за това до последната минута.

– Чудесна стратегия.

– Приемам, че не я одобряваш – сграбчи той ръката ѝ. Ръцете ѝ бяха големи, но изящни. Ръце на пианист. Или на скулптор. – Имаш ръце на творец.

Амелия се засмя.

– И ум на търговски агент на книги.

Ноктите ѝ този път бяха боядисани в тъмнолилаво.

– А този цвят какъв е?

– "Пътуващ блус." Докато сме на темата, имаш ли нещо против да лакирам Мая следващия път, когато съм в Алис? Постоянно ме моли за това.

Тази пролет Амелия заведе Мая до магазина и я остави да си избере цвят.

– Как избираш? – попита я Мая.

– Понякога се питам как се чувствам – каза Амелия. – Понякога се питам как искам да се чувствам.

Мая огледа редиците с шишенца лак. Избра си червен, после го върна обратно. Взе искрящосребристо от рафта.

– О, прекрасен е. Ето и най-хубавата част. Всеки цвят си има име – обясни ѝ Амелия. – Обърни шишенцето.

Мая го направи.

– Има си заглавие, също като книгите! "Бисерно пробуждане" – прочете тя. – Твоят как се нарича?

Ейми си избра светлосин лак.

– "Гледай леко на нещата."

Този уикенд Мая придружи Ей Джей до пристанището. Прегърна Ейми и ѝ каза да не си тръгва.

– И на мен не ми се иска – каза Амелия.

– Тогава защо си тръгваш? – попита Мая.

– Защото не живея тук.

– А защо не живееш тук?

– Защото работата ми е другаде.

– Можеш да работиш в книжарницата.

– Не мога. Баща ти вероятно ще ме убие. Освен това, харесвам работата си – погледна тя към Ей Джей, който много съсредоточено се правеше, че се занимава с телефона си. Сирената изсвири.

– Кажи "довиждане" на Ейми – каза Ей Джей.

Амелия му се обади от ферибота.

– Не мога да се преместя в Провидънс. Ти не можеш да си тръгнеш от Алис. Ситуацията е до голяма степен безнадеждна.

– Такава е – съгласи се той. – Какъв цвят носиш днес?

– "Гледай леко на нещата."

– Това има ли някаква символика?

– Не – отвърна тя.

Тази пролет майката на Амелия ѝ каза: "Не е честно към теб. Ти си на трийсет и шест години и няма да ставаш по-млада. Ако искаш да имаш дете, не можеш да си губиш времето в безперспективни връзки, Ейми"