Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, ако не съм била достатъчно ясна, Флорънс. Щом всички носим предишния трийсет и седми номер, значи не бихме могли да правим размяна за друг.
— Тук имам най-различни номера — раздразнено отвърна Флорънс и започна да рови из торбите. — Ето… чакайте да видя… пак четиридесети. Казвате, че не стават. Трийсет и пети. Ааа… и седми. — Задели този чифт. — Може да свършат работа. Човек никога не знае дали номерата съответстват.
— Изобщо не съм чувала за „Багело“ — заяви Сандра, разглеждайки надписа върху вътрешната страна на обувките.
— Това е верига универсални магазини — поясни Хелън, без нотка на упрек в гласа.
Флорънс й хвърли пронизващ поглед.
— Да не би да имате нещо против универсалните магазини?
— Абсолютно нищо — отвърна Хелън, едва потискайки напиращата на устните й усмивка. — Но се съмнявам, че номер трийсет и седми от такъв щанд би станал на някоя от нас. — Направи кратка пауза и добави: — Там тенденциозно занижават номерацията.
Лорна отново напълни чашата й с вино и се запита как е възможно толкова елегантна и очевидно доста начетена жена да знае нещо за модните тенденции в универсалните магазини.
— Ето — триумфално каза Флорънс, измъквайки чифт сиви платнени еспадрили. — В такъв случай „Ралф Лорън“ е напълно подходящ за вас. — Подаде ги на Хелън и се усмихна самодоволно. — Уверявам ви, струват доста пари.
Тя ги повъртя в ръцете си и кимна.
— Наистина са „Ралф Лорън“. Оригинални при това. Само дето са произведени през 1993 или 1994 година.
Флорънс изглеждаше много доволна от себе си.
Докато наливаше вино на Сандра, Лорна също ги разгледа.
— И така? Кой иска да направи сделка? — попита Флорънс.
Сандра, която вече бе надигнала чашата, заяви:
— Прекалено съм ниска, за да ходя на равна подметка.
Лорна погледна презрително обувките. Бяха изключително смачкани, но се опасяваше, че ролята на домакиня я задължава да приеме предложението.
Бе на път да го направи, когато се обади Хелън:
— Добре. — Очевидно просто се опитваше да бъде любезна. По лицето й ясно личеше, че искрено се забавлява, и дори не си направи труда отново да разгледа предлаганата стока. — Ще ги разменя за моите „Пучи“.
Лорна изпита почти физическа болка в гърдите си.
— О, не, не и за тези „Пучи“! Чакайте… Аз имам… — Започна да мисли трескаво. — Имам чифт на „Анджолини“, който сигурно ще ви хареса повече.
Флорънс местеше поглед от едната жена към другата.
Хелън се обърна към Лорна:
— Не, не. В никакъв случай на „Анджолини“. Неговите са много по-скъпи от тези. — И незабелязано смигна на домакинята.
Значи беше разбрала.
Сандра, от своя страна, изглеждаше напълно объркана.
Лорна веднага подхвана играта на Хелън:
— Може би сте права… — Беше сигурна, че Флорънс щеше да сграбчи възможността да вземе онзи чифт, който беше прекалено скъп, за да бъде разменян изобщо.
Затова за двете беше голям шок, когато Флорънс поклати глава:
— Съжалявам, дами. Тези еспадрили заслужават два чифта. При това дизайнерски — натърти ясно, сякаш останалите бяха донесли обувки, купени от магазини за втора употреба.
Хелън се изсмя неособено любезно.
— Прекалено богата сте за мен. — Наистина умееше да манипулира хората. — Не мисля, че съм в състояние да ви помогна.
— Аз също имам само няколко чифта — обади се Лорна, надявайки се, че носът й няма да започне да расте заради тази очевидна лъжа. — Мислех си, че просто ще поседим и ще си поговорим за страстта си към обувките. — Дано да бе разбрала правилно другите две жени, защото никак не й се искаше да ги подвежда.
— Добре — каза Сандра. Лицето й бе леко зачервено, вероятно от виното, и вече видимо бе започнала да се отпуска. — Знаете ли, че в дълбока древност човекът, измислил първите сандали, ги е направил, като привързал плоско дърво или животинска кожа към стъпалата си с черво от плячката си?
За момент настъпи тишина и всички се обърнаха изненадано към нея.
— Чела съм доста — сви рамене тя и лицето й стана тъмночервено като на герой от анимационен филм.
Лорна се усмихна.
— Тогава ни разкажете още нещо.
— Добре. Обувките са създадени доста по-късно от хора, живеещи в студен климат. Използвали за основа сандалите, като добавяли нагоре още животинска кожа. Също като в наши дни, ако се замислите по-сериозно по въпроса.