Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
До нея се разнесе друг глас:
— Кет! Той лети право към върха!
На борда на „Еърбридж“ 90 — 12:45
Анет погледна вдясно и сърцето й подскочи. Положението на планината се бе променило. Бяха се движили успоредно на нея, а сега летяха право срещу хребета, под наклон четирийсет и пет градуса.
Тя скочи от мястото си и съобщи по уредбата:
— Всички да затегнат коланите и да наведат глави към коленете! Повтарям, заемете позиция за аварийно кацане!
Почувства, че ужасът на пътниците отразява собствената й паника, но нямаше какво друго да направи. Идеята да нахлуе в пилотската кабина и да удари по главата Кен Улф се връщаше на всеки няколко минути, но без пилот самолетът беше обречен. Сега животът на всички зависеше от похитителя — а никой не знаеше какво се опитва да направи той.
Летището в Солт Лейк Сити, Команден пост на ФБР — 12:45
Кет притисна слушалката до ухото си и затвори очи.
— Кен, дори да сложиш край на всичко това, дай ми достатъчно време да разбера какво искаш. Какво е направил Бостич? За какво е излъгал? Той ли е виновен, че си загубил детето си? Ако прекъснеш връзката и се блъснеш в планината, никой няма да узнае какви са били исканията ти.
Кен заговори отново. Гласът му беше тих, а думите — бавни и уморени, сякаш не проявяваше интерес.
— Човекът, когото трябва да арестувате, се казва Брадли Лумин. Той убива малки момичета. Отвлича ги, държи ги при себе си, изнасилва ги, върши ужасни неща с тях, после ги убива. Прави им снимки. Пуска ги по компютрите и вероятно по Интернет. И ще продължи да го прави, ако не го спрете. Две години се молих, но никой не ми обърна внимание. През това време той уби още две деца. Умолявах кого ли не, но напразно. И малките момиченца продължават да умират.
— Кет! — обади се Франк. — Остават му три километра до сблъсъка!
По гърба й полазиха тръпки. Между пътниците и планинския хребет стояха само думите й.
— По дяволите, Кен, чуй ме! Завий на запад и ми разкажи историята в основни линии. Не слагай край на всичко, преди да сме разбрали поне точно какво се е случило и какво можем да направим.
— Всичко е в полицейските архиви. Говорете с детектив Роджър Матсън от щатската полиция в Кънектикът. Той каза истината за Бостич. А Бостич излъга и потули всичко.
— Съвземи се, Кен. Ти си професионален пилот, а не убиец. Това, което си намислил, не прави чест на човека, когото си загубил.
„Той каза «малки момиченца». Престъпникът убива малки момичета, а Кен е загубил дете.“
— Става дума за дъщеря ти, нали? Как искаш да запомнят баща й? Като масов убиец ли? Това ли искаш?
— Остава му километър и половина — пак се обади Франк. — Намира се на сто и петдесет метра над хребета.
— Кен, как изглеждаше дъщеря ти? Как се казваше? Хубава ли беше?
На борда на „Еърбридж“ 90 — 12:47
Някаква прелитаща покрай прозореца вила привлече вниманието на Анет. Тя мина покрай жената с широко отворени очи на място 1-В и приклекна, за да вижда по-добре. Самолетът се бе устремил право към планинския хребет!
Бостич мънкаше нещо по телефона — търсеше някого и настояваше с треперещ глас да го свържат.
Нямаше да има достатъчно време. Вече никой не можеше да повлияе на съдбата. Бяха твърде близо до хребета.
Изведнъж я обзе неестествено спокойствие. Жената стисна ръката й и Анет отговори със същото. Щяха да се простят с живота заедно.
Летището в Солт Лейк Сити, Команден пост на ФБР — 12:49
Кет чу, че Кен Улф изключи клетъчния телефон и се вцепени. Погледна Франк обезумяло. Молеше се на Бога да не се случи онова, което очакваха всички.
Лицето на Франк Ботъл беше бледо като на смъртник.
— Диспечерска служба „Излитане“ казва… — заекна той, — че мишената се сляла с хребета… и изчезнала.
— О, боже!
12.
Летището в Солт Лейк Сити, Команден пост на ФБР — 12:50
„Един баща, който е решил да сложи край на кариерата и свободата си, за да даде под съд убиеца на дъщеря си, не би устоял да не отговори на последните два въпроса, колкото и да е силна болката му!“ — мислеше си Кет.
Замаяна, тя се приближи до бюрото, взе телефона от ръката на Франк и чу как диспечерът говори с някакъв боинг да се издигне над хребета и да огледа планината. Стисна устни, обърна се към Франк и другите в стаята и се прокашля. Съзнаваше, че гласът й трепери.