Тайните на Марсилия

Фин сякаш слушаше някаква история от "Хиляда и една нощ". Гледаше чичо си с широко отворени очи. Мариус като че ли не се учудваше, свикнал вече с толкова мошеничества.

– И казвате, че този човек е натрупал голямо богатство? – попита той надзирателя.

– Да, хората разправят какво ли не за невероятната хитрост на Румийо... Например как преди десет или петнадесет години успял да спечели симпатиите на някаква стара дама, която имала сто хиляди франка. Било истински удар: старата дама се превърнала в негова робиня. Лишавала се дори от коричка хляб, само и само да не посяга на парите, които искала да остави на този дявол, който я бил обсебил като пълновластен господар. Била обладана от него като от зъл дух; всичката светена вода на една църква не би стигнала, за да се прогони. При всяко негово посещение изпадала в екстаз. Така и не се разбрало с какви думи и сръчни ходове нотариусът бил успял да проникне толкова дълбоко в това благочестиво сърце. Когато старицата умряла, лишила всичките си преки наследници и оставила петстотин хиляди франка на Румийо. Всички очаквали това...

Мога да ви посоча още един пример. Това е една жестока комедия, в която Румийо доказал невероятната си гъвкавост. Някой си Ришар, който от търговия натрупал стотици хиляди франка, се оттеглил почтено от делата си при едно семейство, което се грижело за него и стопляло старините му. В замяна за тази грижовност старият търговец обещал на домакините да им остави наследството си. Хората живеели с тази надежда; разчитали да се възползват от тези пари, с които щели почтено да устроят многобройната си челяд. Но Румийо минал оттам и скоро станал близък приятел на Ришар, водел го понякога на село и тайно осъществявал плановете си да присвои парите му. Семейството, у което живеел старият търговец, не се усъмнило в нищо; продължило да се грижи за госта си и да очаква наследството. Цели петнадесет години живяло в спокойно очакване, изграждало планове за бъдещето, сигурно в щастието и богатството си. Ришар умрял и на другия ден Румийо станал негов наследник за голямо учудване на това семейство, излъгано в очакванията и чувствата си... Такъв е ловецът на наследства. Когато върви, никой не чува скърцането на острите му нокти по земята. Скоковете му са прекалено бързи, за да може някой да ги избегне. Изсмукал е всичката кръв на жертвата си още преди да се надвеси над нея и да я разкъса окончателно.