Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Това сложи край на играта с огъня. Елиът извади бутилка, пълна с италианската ракия грапа. Само две свещи бяха оцелели след триковете, но никой не си направи труда да замени другите. Петимата седяха в полумрака и доволно мълчаха. Джанет легна по гръб на пода и подпря краката си на скута на Елиът. Помежду им съществуваше физическа близост, която според Куентин изглеждаше странна, предвид сексуалните предпочитания на неговия ментор.
— Това ли е всичко? Наистина ли сме вече Физици? — попита Куентин. Грапата беше като огнено семе, което се прокрадна в гърдите му и се вкорени там. От него покълна нажежен филиз, който прорасна и се превърна в голямо разклонено дърво на добро настроение. — Не трябва ли да ни жигосате, да ни обръснете главите или нещо друго?
— Не и ако не го пожелаете — отвърна Джош.
— Не знам защо, но си мислех, че сте повече — продължи Куентин.
— Че сме повече — поправи го шишкото.
— Само толкова сме, откакто Ричард и Изабел се дипломираха — обясни Елиът. — Нямаме петокурсници. Ако не получим попълнение тази година, Фог заплашва да ни слее с Естествениците.
Джош театрално потрепери.
— Какви бяха онези двамата? — намеси се Алис. — Думата ми е за Ричард и Изабел.
— Бяха като огън и лед — отвърна Джош. — Като шоколад и марципан.
— Откакто ги няма, всичко се промени — отбеляза Елиът.
— Добре, че се махнаха — заяви Джанет.
— Всъщност не бяха толкова лоши — поправи я шишкото. — Помниш ли когато Ричард обяви, че може да съживи ветропоказателя и да го накара да се върти около оста си? Три дни стърча на покрива и маза устройството с рибено масло и други гадости, за които предпочитам да не мисля.
— Да, беше забавно, но се получи случайно и не се брои.
— Ти така и не се сближи с Ричард.
Джанет кисело се усмихна и промълви с изненадваща горчивина:
— Напротив, сближихме се прекалено.
Настъпи неловко мълчание. Беше първата фалшива нота през тази иначе прекрасна вечер.
— Няма значение, сега отново имаме кворум — побърза да каже Елиът. — И то кворум, достоен за уважение. В курса по физична магия винаги идват най-способните.
— За най-способните — обади се Джош.
Куентин вдигна чашата си за наздравица. Седеше сред най-високите клони на огненото си дърво и се полюшваше под топлия алкохолен ветрец.
— За най-способните.
Всички отпиха от чашите си.
Звярът
През цялото си пребиваване в "Брейкбилс" — първата година, изпитите, нелепия сблъсък с Пени… чак до вечерта, когато стана член на клуба на Физиците, Куентин несъзнателно беше сдържал дъха си дотолкова, че едва не посиняваше от хипоксия. Едва сега си даваше сметка, че е очаквал колежът да изчезне като рухнала въздушна кула.
Освен че тук непрекъснато и редовно се нарушаваха всички закони на термодинамиката, всичко беше прекалено привлекателно, за да е реално. В това отношение колежът приличаше на Филория. Филория неизменно се изплъзваше от хората. В края на всяка книга Амбра и Умбра прогонваха хлапетата Чатуин. Дълбоко в душата си Куентин се чувстваше като турист, който късно следобед отново ще се повлече към мърлявия и смрадлив автобус и ще потегли обратно към дома си. Ще стиска в потната си длан кичозна сувенирна картичка и ще наблюдава как кулите, живите плетове и часовниковите кулички постепенно се смаляват в огледалцето за обратно виждане.
Само че това не се бе случило. Сега вече разбираше и осъзнаваше, че няма опасност това да стане. Толкова дълго се измъчваше с мислите: "Сигурно сънувам" и "Нищо не е вечно", че бе крайно време да започне да се държи както подобава на деветнайсетгодишен възпитаник на таен колеж за истинска магия.
След като вече беше приет от Физиците, можеше да си позволи да ги наблюдава отблизо. При запознанството си с Елиът беше предположил, че всички в "Брейкбилс" са като дългуча аристократ, само че изобщо не беше така. Първо, дори в това училище за гении Елиът се отличаваше с блестящия си ум. Може би не беше гениален като Алис, но тя се скъсваше да учи и да се упражнява, докато той не си помръдваше и пръста. Или ако го правеше, то се прикриваше много успешно. Според Куентин той изобщо не учеше. Единственото, което го интересуваше, беше външността му, и то най-вече скъпите ризи, които носеше с копчета за ръкавели, макар непрекъснато да го наказваха с принудителен труд за нарушаване на училищните правила.