Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Един следобед по време на поредния семинар (Бигби беше специалист по нелепо трудни магии, които трансформираха елементите чрез манипулиране на структурата им на квантово равнище) той прекъсна заклинанието и направи нещо странно — изви назад първо едната, после другата си ръка и сякаш разкопча нещо. След миг на гърба му се появиха четири прозрачни крила като на водно конче, обагрени в цветовете на дъгата. Бигби ги размаха и доволно въздъхна, като промърмори:
— Извинете ме. Нямаше как да издържа и секунда повече.
— Господин Бигби — обади се Куентин, — нима сте… — Той млъкна. Какъв отговор очакваше? Че онзи е елф? Или ангел? Даваше си сметка, че постъпва невъзпитано, но не можеше да се въздържи. — Елф ли сте?
Бигби кисело се усмихна и крилете му прошумоляха.
— Всъщност съм добро духче — обясни той. Явно беше доста чувствителен на тази тема.
Една ранна утрин Марч изнасяше лекция върху магии за атмосферното време и предизвикваше циклони. Беше необичайно пъргав за толкова едър мъж. Само като го гледаше как подскача, при което червеникавата му коса се полюшваше, а червеното му лице почервеняваше още повече, на Куентин му се прииска да се пъхне обратно в леглото. Сутрин Чеймбърс поднасяше катраненочерно еспресо. То бе приготвяно в екзотично приспособление, в сърцевината на което имаше мъничко позлатено отделение от стъкло. Само дето кафето свършваше много бързо и не стигаше за всички… Момчето отвори очи и осъзна, че Марч му говори нещо:
— … между циклоните в субтропичните зони и в умерените ширини? Куентин? Отговори на френски, ако можеш.
Куентин примигна. Изглежда, беше задрямал.
— Разликата ли? — измънка и реши да рискува. — Има ли разлика?
Настъпи неловко мълчание, което той се опита да запълни с думи, опитвайки се да разбере точно какъв е бил въпросът, и за всеки случай да изрече колкото е възможно повече пъти фразата "Бароклинични зони, при които повърхности с постоянно налягане се пресичат от други с постоянна плътност". Другите младежи взеха да се въртят на чиновете си. Марч, който беше надушил прекрасната миризма на унижението, беше готов да чака. На Куентин му се искаше да потъне вдън земя. Най-несправедливото беше, че в действителност бе учил по тази тема.
Времето сякаш спря. Той почувства, че лицето му гори. Не беше честно — това дори не беше магия, а метеорология, да му се не види!
— Не разбирам — обади се някой от мястото си.
— Питам Куентин, Аманда.
— Все пак може ли да обясните на всички ни? — настоя Аманда Орлоф със самочувствието на човек, чиито умствени способности надвишават средното ниво. — Дали тези циклони са баротропични? Тоест става въпрос за атмосферни условия, при които зони с еднакво налягане съвпадат със зони с еднаква плътност, така ли? Нещо не ми е ясно.
— Всички тропически циклони са баротропични, Аманда! — нервно се тросна Марч.
— Аз пък мислех, че има и баротропични, и бароклинични — намеси се Алис.
Последва ожесточен спор, който заплашваше да провали часа, затова Марч се принуди да се откаже от въпросите си към Куентин и да продължи лекцията. Ако можеше да го стори незабелязано, Куентин щеше да изтича при Аманда и да я целуне по челото. Вместо това се задоволи да й изпрати умствен сигнал на благодарност.
Марч подхвана сложна магия, за която нарисува на черната дъска символ, напомнящ мандала*.
[* Мандала от санскрит: кръг — обиколка или завършване, отговарящо на тибетския термин дкил кхор и двете означават концентрична диаграма, която има духовно или ритуално значение в будизма и в индуизма. — Бел.ред.]
Прекъсваше на всеки трийсет секунди, отстъпваше назад, слагаше ръце на кръста си, шепнеше си нещо, после се спускаше обратно към черната дъска. Целта на магията беше съвсем обикновена — да предизвиква градушка или да предпазва от нея. Куентин го слушаше с половин ухо, пък и принципът беше почти един и същ.
Обикновена или не, но явно не беше по силите на Марч — заклинанията бяха на средновековен холандски, който той очевидно не владееше добре. На Куентин му хрумна, че ще е върховно, ако даскалът се издъни. Хрумна му още да си направи с него малка шегичка.