Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Седнаха под голям бук, който се издигаше наблизо, безразличен към злочестата им съдба, и се облегнаха на дебелия ствол. Миниатюрни прашинки танцуваха в светлината на късния следобед.
— Какво искаш да направим? — промърмори Куентин.
— Не знам. — Алис отново кихна. — Ти какво искаш?
Той отскубна стръкче трева. В къщата избухна смях. Ако достъпът ставаше с парола, не я бяха открили. С Алис цял час търсиха скрито послание — изследваха вратата във всеки спектър, който им хрумна, видим и невидим, от инфрачервени до гама-лъчи, помъчиха се да свалят боята, за да надникнат отдолу, само че не успяха. Алис дори опита някакви сложни графоложки заклинания, обаче дървената плоскост безучастно се взираше в тях. После изпробваха енергийни потоци към бравата, но не можаха да я отключат. Напразно търсиха четириизмерен път около вратата. Накрая събраха кураж и призоваха на помощ призрачна брадва, която дори не одраска дървото. Известно време Алис вярваше, че вратата е илюзия и въобще не съществува, само дето на вид и на допир изглеждаше реална, но двамата не откриха заклинания, които да развалят.
— Само я погледни! — процеди Куентин. — Прилича на тъпата колиба на Хензел и Гретел. Мислех, че Физиците са върхът на сладоледа.
— Вечерята е след час — отбеляза Алис.
— Ще я пропусна.
— Менюто е печено агнешко с розмарин. И картофи със сметана по френски — замечтано промърмори Алис, която притежаваше невероятната способност да запомня дори ненужни подробности.
— Какво ще кажеш да си проведем собствен семинар? Тук, на открито.
— Да, ще им натрием носовете.
Букът се издигаше край наскоро окосена ливада. Високите канелени купи сено хвърляха дълги сенки.
— Каква беше ти? Фотомантка ли?
— Фосфоромантка.
— И какво умееш да правиш?
— Още не знам със сигурност. През лятото опитах това-онова: да фокусирам светлината, да я пречупвам и да я огъвам. Ако я огънеш около предмет или човек, той става невидим. Само че искам първо да науча теоретичните постановки.
— Покажи ми нещо.
Алис се превърна в предишното срамежливо момиче.
— Не умея почти нищо.
— Виж, аз дори нямам специалност. Аз съм нищомант. Нуломант.
— Не се отчайвай, просто още не могат да разберат какво можеш.
— Я не ми се подигравай. Щом си толкова умна, покажи ми как се огъва светлината.
Тя се намръщи, но коленичи на тревата, протегна ръце и разпери пръсти. С Куентин се намираха един срещу друг и за пръв път той забеляза как едрите й гърди опъват блузата й.
— Наблюдавай сянката! — сопна му се Алис.
Тя направи нещо с пръстите си и сянката на ръката й изчезна, оставяйки подире си само няколко призрачни следи, обагрени в цветовете на дъгата.
— Интересно.
— Жалка съм, знам. — Тя махна с ръка и заличи магията. — Би трябвало цялата ми ръка да стане невидима, обаче изчезна само сянката.
Тук имаше нещо… Куентин усети как лошото му настроение започва да се изпарява. Отново ги подлагаха на тест, а загадката беше свързана с неумолима сила.
— Да пробваме нещо друго — замислено изрече той. — Можеш ли да фокусираш светлината… като лупа, да речем?
Алис не отговори веднага — явно разсъждаваше върху въпроса.
— Може би — промълви след малко. — Струва ми се, че съм чела нещо по въпроса. Обаче трябва да стабилизираш ефекта. И да го локализираш.
Тя сви в окръжност палеца и показалеца си и изрече пет дълги думи. Куентин видя как светлината се огъва в окръжността, а листата и тревата зад нея се разкривиха. След миг тя стана по-ярка и се превърна в бяла точка, която прояви в ретината му остатъчен образ и той побърза да извърне очи. Алис наклони ръка и земята под нея запуши. Тя промърмори:
— Ще те убия, ако заради теб ме изгонят от "Брейкбилс"! Ясно ли ти е? Не се шегувам. Знам как да го направя. Ще те умъртвя! И наистина ще го направя.
Куентин дори не я погледна.
Решиха да прогорят дупка във вратата и така да проникнат в къщичката. Куентин разсъждаваше, че ако това е поредният тест, няма значение как ще го разрешат, стига да се справят. Много важно, че ако изпепеляха проклетата къща, самодоволните приятелчета на Елиът щяха да изгорят заедно с нея. Така им се падаше.