Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Часът трябваше да е свършил преди цяла вечност. Поне някой отвън вече би трябвало да усети, че става нещо необичайно. Къде бяха другите преподаватели? Къде беше Фог? Къде се беше дянала онази лекарка — медицинска сестра, та не беше тук да помогне в този критичен момент? Куентин се запита какво ли мисли Алис. Съжаляваше, че не може да завърти главата си съвсем мъничко, за да вижда лицето й. Гласът на Аманда Орлоф наруши тишината. Вероятно някак си се беше отърсила от магията и произнасяше заклинание — говореше бързо и ритмично, но спокойно. Куентин за пръв път чуваше такова заклинание — гневно, могъщо, ожесточено. Това беше бойна магия, целяща буквално да разкъса противника. Странно откъде я беше научила. В "Брейкбилс" беше забранено да се споменават подобни магии, камо ли да се правят. Ала преди Аманда да свърши, гласът й, който постепенно заглъхваше, напълно секна. Отново се възцари тишина. Утрото беше заменено от следобед, времето се точеше като сън, изпълнен с паника и отегчение. Куентин се вдърви. Чу шум в коридора. Виждаше само един прозорец, и то само с периферното си зрение, но долови, че отвън става нещо и препречва светлината. Проехтяха силни удари и далечни гласове, които напяваха в унисон. Гигантска мълния проблесна до вратата с такава сила, че за миг дебелият дървен плот засвети и стана прозрачен. Чуваха се боботения, сякаш някой се опитваше да проникне в залата през пода. Съществото със сивия костюм изобщо не се трогна, нито се обезпокои. Куентин наблюдаваше през прозореца как едно-едничко червеникаво листо на върха на гола клонка, напусната през есента от другите листа, лудешки плющеше под вятъра. Струваше му се, че никога не е виждал толкова прекрасна гледка. Най-съкровеното му желание беше да погледа листото поне още минута. Би дал всичко на света само за още една минута с неговото червеникаво листенце. След миг изпадна в транс или заспа — не беше сигурен точно какво се случи. Събуди се и чу как "човекът" на подиума тихичко и изненадващо нежно напява:
"Нани-на, детенце сладко.
Днес на лов отиде татко.
Кожа заешка ще има
да те топли цяла зима."
Той затананика, после ненадейно изчезна. Случи се толкова безшумно и внезапно, че в първия момент Куентин не забеляза отсъствието му. Така или иначе номерът с изчезването беше засенчен от Марч, който до този момент, зяпнал като малоумен, стърчеше на подиума. Щом съществото се изпари, преподавателят се строполи на пода, удари си главата и изпадна в безсъзнание.
Куентин се опита да стане, но се изхлузи и тупна между редиците столове. Раменете, краката и гърбът му бяха изтръпнали, струваше му се, че силите му са се изцедили. Изпъна крака и почувства пареща болка, придружена с облекчение. Усещането бе, сякаш се изправяше след космически полет. Просълзи се от радост. Зловещото същество си беше отишло и нищо лошо не се беше случило. Алис също пъшкаше. В цялата аудитория отекваха стонове и ридания.
По-късно Куентин научи, че веднага след появата на "човека" Фог мобилизирал целия учителски състав. Магиите, защитаващи колежа, на мига прихванали присъствието на непознатия, въпреки че не могли да му попречат да проникне в сградата. Директорът се проявил като изненадващо компетентен пълководец — хладнокръвен, бърз и точен в преценката на положението — и умело се възползвал от наличните си "воини". Още до обяд кулата била опасана с временно скеле. Преподавателят Хеклер, надянал шлем на електроженист, за да предпази очите си, я подпалил чрез пиротехнически атаки. Съндърланд геройски се опитала да проникне през стената, само че ударила на камък (в прекия и преносен смисъл), пък и не било ясно какво би сторила при успех на начинанието. Дори Бигби се появил и демонстрирал екзотична неземна магия. (Слушайки разказа, Куентин остана с впечатлението, че похватите на наставника на Физиците са накарали другите преподаватели да се почувстват малко неловко.)
След вечерята и след като колежаните намусено изслушаха обичайните съобщения за предстоящи обществени или спортни събития в "Брейкбилс", директорът Фог се опита да обясни случилото се през този ден. Застана начело на дългата маса в трапезарията още докато първокурсниците неохотно събираха приборите. Изглеждаше много състарен. Машинално подръпваше маншетите на ризата си и приглаждаше русата си коса, оредяваща на слепоочията.
— Мнозина от вас вече знаят, че съществуват и други светове, различни от нашия — подхвана той тихо. — Не е предположение, а факт. Не съм бил в тези светове и вие никога няма да попаднете там. Способността за преминаване от един свят в друг е раздел от магията, за който знаем много малко. Обаче знаем със сигурност, че някои светове са населени. Може би Звярът, който ни връхлетя днес, е грамаден.