Kолеж за магьосници

По отношение на мъжете имаше ужасен вкус. Най-ласкателното, което можеше да се каже за безкрайната върволица нейни любовници, бе, че нито един не оставаше дълго с нея. Понякога беше голяма досадница, но Куентин никога не скучаеше в компанията й. Беше вярна до гроб на приятелите си. Понякога бе прекалено дръзка и безцеремонна, но само защото дълбоко в себе си таеше милосърдие и състрадателност. Затова бе лесноранима, а когато я засегнеха, на мига отвръщаше на удара. Тормозеше всички около себе си, но само защото самата тя беше по-изтормозена от всеки друг.

Въпреки че вече беше включен в групата на Физиците, Куентин прекарваше повече време с другите третокурсници: заедно с тях посещаваше занятията, упражняваше се в лабораторията по приложна магия и учеше за изпити, а вечер сядаше на масата при тях. Както всяко лято лабиринтът беше променен и те изгубиха цяла седмица да го изучат наново — подвикваха си през високите живи плетове, когато се изгубеха или откриеха пряк път.

В училището устроиха голямо тържество по случай есенното равноденствие: запалиха висока клада, свиреше музика. Илюзионистите представиха невероятно светлинно шоу и всички останаха навън, докато лицата им се зачервиха от огъня. Алис и Куентин научиха другите на заклинанието за извайване на форми от пламъците, а Аманда Орлоф разкри, че през последните два месеца тайно е варяла медовина. Напитката беше сладка и пенлива, но отвратителна, и на следващия ден всички, които бяха прекалили с нея, се чувстваха на прага на смъртта.

През есента Куентин започна да изучава и нови дисциплини освен жестове и мистериозни езици. Цял месец посветиха на архитектурни магии за подсилване основите на сгради и изолиране на покривите от влиянието на природните стихии. Практическите занимания се провеждаха в мизерна барачка с размерите на голяма кучешка колиба. На Куентин му бяха необходими цели три дни да запомни заклинанието за устойчивост на покрива срещу мълнии, при това се наложи да репетира жестовете си пред огледало, за да постигне необходимата бързина и въздействие. Заклинанието пък беше на развален староарабски и много трудно за запомняне. А накрая преподавателят Марч сътвори малка буря с една мълния, която начаса развали магията на Куентин и дъждът го накваси до кости.

Всеки втори вторник той работеше с Бигби, неофициалния наставник на Физиците — дребничък човечец с воднисти очи и ниско подстригана прошарена коса, който вечно носеше дълго палто по модата от викторианската епоха. Движеше се леко приведен, обаче не изглеждаше немощен или сакат. Куентин си беше внушил, че Бигби е политически бежанец. Непрестанно подчертаваше, че е станал жертва на конспирация, и описваше заканително какво ще направи с враговете си след неизбежното си връщане на власт. Притежаваше скованото достойнство на емигрантите от интелигенцията.