Kолеж за магьосници

Куентин, който умираше от горещина, се почувства неподходящо облечен, но безкрайно облекчен, че най-сетне е в къщичката.

Заедно с него и Алис присъстващите бяха само петима. Елиът разглеждаше книгите на една лавица и се преструваше, че още не е забелязал новодошлите. Полагаше усилия да обясни някои основни положения на теорията на магията, само че никой не го слушаше.

— Съкровище, имаме гости — изчурулика Джанет. — Ако обичаш, обърни се към нас. — Беше висока, жизнена и с прическа на кралски паж, която изглеждаше малко анахронична. Беше и доста приказлива. Куентин я беше чувал да надприказва съкурсниците си по време на разходките из лабиринта и да изнася речи в трапезарията по време на вечеря.

Елиът прекъсна монолога си и се обърна. Беше препасал кухненска престилка.

— Привет! — провикна се, без да му мигне окото. — Радвам се, че успяхте да влезете. Алис, чух, че си ни изгорила половината врата.

— Куентин ми помогна.

— Гледахме ви през прозореца — намеси се Джош. — Извадихте късмет, че Брезински не ви спипа на местопрестъплението.

— Кой е правилният метод? — попита Алис. — Наистина влязохме, но сигурно има по-уместен начин. — Тя опита виното си и веднага след това отпи голяма глътка.

— Няма такъв — обясни Джанет. — По-точно, няма установено правило. Тъкмо в това е същността на въпроса. Това е физична магия. Тук не общуваме с горските духове. Методите ни са нестандартни, понякога дори жестоки. Стига да не съборите сградата, усилието ви се зачита. Но дори да я разрушите, сигурно пак ще се смята, че сте издържали теста.

— Ти как влезе? — срамежливо попита Алис. — Когато и ти си била подложена на изпитанието.

— Замразих вратата и я разбих. Правя специални студени магии, те са моята специалност. Отне ми шейсет и три минути. Това е истински рекорд.

— Навремето човек казваше "приятел" на езика на елфите и го пускаха — промърмори Джош. — Сега прекалено много хора са чели Толкин.

— Елиът, скъпи, предполагам, че вечерята е готова — обади се Джанет. Трудно беше да се прецени какво е отношението й към Елиът — ту изглеждаше, че го презира, ту беше невероятно любезна с него. Тя плесна с ръце и добави: — Джош, предлагам да се погрижиш за… — тя посочи към вратата, унищожена наполовина. — Комарите ще ни изпохапят.

Куентин, който още се чувстваше като замаян, последва Елиът в кухнята. И това помещение беше по-голямо, отколкото изглеждаше. Белите шкафове стигаха до тавана, плотовете бяха от сапунен камък, наричан още стеатит. Имаше и хладилник с аеродинамична форма, каквито са се произвеждали през петдесетте години на двайсети век. Елиът изля малко вино от чашата си в тигана със сос, който къкреше на печката.

— Никога не готви с вино, което не би пил — заяви той. — Макар това да предполага, че съществува вино, което не бих близнал. — Не изглеждаше засрамен, че през последната година не обръщаше внимание на Куентин. Държеше се така, сякаш нищо не се беше случило.