Kолеж за магьосници

Масата в библиотеката беше застлана с бяла покривка, свещите бяха поставени в два масивни сребърни свещника.

Приборите бяха от различни комплекти, някои дори приличаха на хладни оръжия. Храната беше непретенциозна, но вкусна. Куентин беше забравил, че е гладен като вълк. Джанет направи фокус (той не беше сигурен дали трикът е магически, или само механичен) и превърна дългата маса за семинари в маса за хранене.

Тримата с Джош и Елиът клюкарстваха за колегите си от другите курсове и за преподавателите, както и за това кой с кого спи и кой с кого иска да спи. По едно време подхванаха безкрайно обсъждане за магическите способности на конкурентите си. Разговаряха със самочувствието на хора, които почти непрекъснато са заедно, обичат се и се уважават, знаят как взаимно да изтъкнат положителните си качества и да прикрият неприятните си навици. Куентин ги слушаше с половин ухо. Изведнъж се почувства възмъжал. Доскоро беше аутсайдер, но сега наистина беше пристъпил в духовния живот на училището. Това беше истинският "Брейкбилс". Той се намираше в топлото сърце на тайния свят.

Тримата заспориха какво ще правят след дипломирането си.

— Мисля да се заселя на самотен планински връх — безгрижно подхвърли Елиът. — Известно време ще поживея като отшелник. Ще си пусна дълга брада и хората ще идват при мен за съвет като в анимационните филмчета.

— За какво ще ги съветваш? — презрително изсумтя Джош. — Каква вратовръзка подхожда на тъмен костюм ли?

— Умирам да видя как ще се опиташ да си пуснеш брада — добави Джанет. — Боже, какъв си егоист! Не ти ли се иска да помагаш на хората?

Елиът озадачено я изгледа.

— Хората ли? Кои хора?

— Бедните! Гладните! Болните! Онези, които не могат да правят магии!

— Какво хубаво съм видял от тях? Те не искат помощта ми. Наричаха ме обратен, а когато бях в пети клас, през едно междучасие ме хвърлиха в контейнера за смет, защото панталонът ми беше изгладен.

— Надявам се на планинския ти връх да има изба с вино — кисело каза Джанет. — Или добре зареден бар. Няма да издържиш и осем часа без питие…

— Ще си варя силна напитка от билки и плодове.

— … нито без химическо чистене.

— Да, това наистина ще е проблем. Нищо не ми пречи да използвам магия, но резултатът няма да е същият. Може като Елоиз да си взема апартамент в "Плаза".

— Скучно ми е — изръмжа Джош. — Да направим Харпъровия трик с огъня.

Приближи се до висок шкаф с дузини чекмедженца, който се оказа нещо като картотека на клонките. На всяко чекмедже имаше табелка с название, написано на ръка. Харпъровият трик се оказа безполезна, но много забавна магия за разпъване на пламък, с който във въздуха се изписваха сложни калиграфски форми, които за миг проблясваха и после изчезваха. Фокусът се правеше с клонка от трепетлика. Петимата се опитаха да превърнат пламъците на свещите във все по-трудни или нецензурни думи и форми, което неизбежно доведе до подпалване на завесите (очевидно не за пръв път).