Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Налагаше се да действат бързо, понеже дневната светлина бързо гаснеше. Слънцето вече беше добило бакърен оттенък и след няколко минути щеше да докосне върховете на дърветата отвъд ливадата. Внезапно захладня. В прозорците на къщичката заблещукаха жълтеникави светлини. Куентин чу (или поне така му се стори) изпукването на тапа, извадена от бутилка.
Алис вдигна ръце, все едно крепеше на главата си невидима кошница, създавайки магически еквивалент на увеличително стъкло — дланите й очертаваха окръжност, горната част на която беше на едно ниво с върха на бука, извисяващ се над комина на викторианската къщичка. Центърът на окръжността беше толкова ярък, че човек не можеше да гледа в него.
Алис стоеше на петнайсетина метра от вратата. Куентин застана встрани, засенчи с длан очите си и започна да дава указания на приятелката си:
— Нагоре! По-бавно! Още малко нагоре! Продължавай! Сега малко вдясно!
Топлината от фокусираното слънце сгряваше лицето му, усещаше сладникавия аромат на горящо дърво, примесен с острата миризма на обгоряла боя. Очевидно вратата беше уязвима на висока температура. Допреди малко се тревожеха, че слънцето ще залезе, обаче магията на Алис вече прорязваше вратата. За беда понякога тя не улучваше целта и един-два пъти прогори улей в стената.
— Чувствам се като кръгла глупачка! — извика тя. — Докъде стигнахме?
— Напредваме!
— Гърбът ме заболя! Към края ли сме?
— Почти! — излъга Куентин.
Алис увеличи радиуса на магията, за да компенсира намаляващата светлина. Шепнеше нещо, но не беше ясно дали изрича заклинания, или ругатни. По едно време Куентин забеляза, че някой ги наблюдава — един от по-възрастните преподаватели, беловласият Брезински, специалист по отварите, който носеше пуловерчета без ръкави, пушеше лула и изглеждаше като инженер на "Ай Би Ем" от 1950. Панталоните му бяха вечно покрити с ужасни петна. Беше прекъснал разходката си и стоеше наблизо. В един друг живот, по време на приемния изпит, същият Брезински беше дал на Куентин въженцата с многобройните възли.
"Мамка му! — каза си момчето. — Ще ни обади на директора и ще ни изхвърлят!"
Обаче Брезински само промърмори: "Продължавайте!", обърна се и тръгна обратно към Къщата.
Едва след десетина минути Алис разряза странично вратата, после повтори процедурата. От прореза заструи червена светлина.
Щом свърши, Куентин се приближи до нея.
— Цялото ти лице е в пепел. — Тя прокара пръсти по челото му.
— Не знам дали да го направим още веднъж. Ей така, за всеки случай. — Ако и това не подействаше, идеите му се бяха изчерпали, а нямаше никакво желание да пренощува тук. Нито пък му се искаше да се върне в Къщата и да признае поражението си.
— Светлината е прекалено слаба — въздъхна Алис. Изглеждаше капнала от умора. — Накрая обсегът на лупата ми достигна около четиристотин метра. Отвъд тя губи целостта си. Разпада се по краищата.
"Четиристотин метра? — помисли си момчето. — Колко ли голяма е силата й?"
Приближиха се до вратата. Стомахът на Куентин протестиращо закурка. Вече се беше здрачило и небето беше зашеметяващо тъмносиньо. Втренчиха се в набраздената от белези почерняла врата. Отблизо се забелязваше, че при втория опит Алис се беше отклонила от целта и на места дървеният плот беше прорязан на две места. Ако бяха сгафили, Елиът щеше да ги убие.
— Да се опитам ли да я отворя с ритник?
— Ами ако някой стои зад нея? — намръщи се Алис.
— Какво предлагаш?
— Не знам… — Тя вдигна от земята една метална панта, която вече беше изстинала. — Струва ми се, че почти успяхме…
Чукчето на вратата представляваше ръка, държаща метална топка.
— Ще се пробвам — заяви Куентин. — Отдръпни се назад! — Здраво се хвана, сложи крак на вратата, нададе вик като състезател по бойни изкуства и с все сила блъсна напред.
Горната половина на вратата зейна — навярно се беше държала само на магия. Куентин падна по гръб на пътеката.
На прага застана девойка (той позна една от четвъртокурсничките), която беше обгърната от мека светлина и държеше чаша с червено вино. Тя равнодушно изгледа Куентин. Алис се беше облегнала на стената на къщата и се смееше, но от гърлото й не излизаше нито звук.
— Вечерята е почти готова — каза непознатата. — Елиът приготвя италианско ястие, наречено аматричиана. Не разполагахме с месо от лама, както е по рецептата, но мисля, че става и с бекон. Нали?